Мисля,че трябва да се поинтересуваш от темата за децата индиго.Има много информация в нета,но повечето не е на български.Ще ти постна откъс от книгата на Зигфрид Войнтас "Кои са децата индиго".
"...днес във всяка училищна паралелка могат да се намерят по няколко чувствителни,плашливи,нежни,много"тънкокожи"деца,по-често момичета,които предизвикват безпокойство,тъй като изглеждат много беззащитни.Той назовава типичните им особености:безкрайни страхове(всяка промяна на ситуацията предизвикава ужас),страхове от неуспех,страхове при заспиване.Заради своята извънредна нужда от защита често стават тирани в семейството.Те придават изключително значение на всевъзможни ритуали,изключително се нуждаят от хармония,често никъде не тръгват без родителите си и постоянно изпитват страх,че ще се случи нещо лошо.Ако се погледне по-внимателно се вижда,че те се страхуват преди всичко не за себе си,а за околните.Цялата им загриженост е насочена към това да се чувстват добре техните майки,бащи,братя,сестри,всички близки хора.Също и животните са включени в тази свръхзагриженост,даже и растенията.Преобладаваща съществена черта на тези деца:дълбока сила на изживяванията,изразено чувство на отговорност за оклоните,за всичко живо....Тяхната сензитивна същност не им носи никаква полза.Те усещет дълбоко всяко лицемерие в поведението.Някой учител може да говори дружелюбно,привлекателно,но ако вътрешно е изпълнен със злоба или е нещастен детето чувства това със сърцето си и е дълбоко нещастно защото не може да помогне.Това са души на утешителки и самарянки....Тук имаме работа с качество,което в нашата цивилизация е изключително рядко,а от друга страна е необходимо като вода в пустиня.Такъв тип хора са заплашени да се сринат до патологични,нуждаещи се от лечение страхови състояния.Това става в резултат на дълбокото несъответствие между душевната топлота на тези деца и студенината на нашето време.Буквално може да се каже,че те премръзват до дъното на душата си."