... у светъ има достатъчно от всичко, но ти решаваш кое искаш да видиш

Да погледнеш светлината е естествения инстинкт на всеки.Рано или късно поглеждаме и нагоре.
Постът ми беше продиктуван от многото други постове в този клуб.Много болка се носи ,и за съжаление аз разбирам това състояние от собствен опит.Понякога товарът,който носиш е толкова голям,че нямаш сили да повдигнеш глава.Тогава първо започваш да разтоварваш.
Често забравяме много неща.Онзи ден дъщеря ми,която е вече на 16г.ме попита нещо,свързано с баща и,с когото сме в развод"Мамо той наистина ли спря да ме обича?"Смятах,че е достатъчно голяма за такъв въпрос,но носим детското винаги...Първото нещо,което си помислих е,че трябва да я пощадя.Естественият ми отговор беше"Не-той те обича точно толкова,колкото и преди.Просто в момента го е забравил."Истината е,че го мисля и сега.Често забравяме,че обичаме,че сме добри,че има светлина .Вторачваме се в неудачите и по този начин им даваме по-голямо могъщество отколкото е нужно.
"Когато върху бял лист има черно петно,виждаш първо петното."
Да погледът върху нещата до голяма степен се възпитава и се радвам,че оптимистичните постове в темата стават все повече.
"Колкото повече-толкова повече."Мечо Пух

Редактирано от Valery 72 на 28.12.09 02:26.