За мен всичко тръгва от това дали всъщност харесваме СЕБЕ СИ-ако сме в хармония със себе си(малко звучи кат клише...)и светът ще е в хармония с нас и от там ще го харесваме....А и нещо друго дето лично при мен е важно ...Трябва да се свикне с мисълта , че Светът е много шарен, различен....и в края на краищата какво значи дали го харесваме или не...и с нас и без нас Той си се развива и си тече...т. е . може би е важно просто да го възприемем ТАКЪВ КАКЪВТО Е...Добър, ЛОШ -това не зависи от нас...ние нямаме власт да го преиначим по наш вкус...Приемаш и толкова , същото е с със собствената ни особа, личност(аз и за това в началото казах, че там е разковничето на НИРВАНАТА....)грозен, хубав, дебел, слаб, дългонос, ушат, глупав, умен, прост, интелигентен...ние сме си това ...и трябва да си се приемеме и заобичаме иначе стават големи бели в психиката.И може би най-лошото нещо за мен бе да възприема , че СВЕТЪТ ВСЪЩНОСТ Е МНОГО МНОГО НЕСПРАВЕДЛИВ...мдааа, такива ми ти работи...Драги ми Смехурко(навремето много я обичах тая книжка-Патиланци)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите