Re: ПРОБЛЕМ / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Здрасти,

Не мога да предположа дали има възможност да продължим да ровим из видовете удоволствия, които може би са причина за периодите на депресия. Поради невъзможността - ще продължа, пък каквото се получи.
Спонтанно реших да се включа в темата ти - мразя проблемите :) И аз не обичам тежестите, особено тези причинени от чуждите неволи и незнание. Но в този клуб като се "мушнеш" не мое се измъкнеш от анализиране-то. Анализиране, самообяснения, анализиране, самообяснения..... - до краен предел. В един момент се чудиш какво точно анализираш и кого - може би вече не и себе си, а ... другите.
Изгубих приятното усещане от нещата които правя в продължение на последните години=в периода на последните няколко столетия. Нямам удовлетворително обяснение защо.
Но гледам хората продължават да дерзаят както преди. Чувала съм, че ако слезеш от Земята, примерно, или ако си пребивавал известно време в други измерения, тук на Земята животът не спира. т.е. нещата си вървят по план. Животът не спира, ако теб те няма в него :)
Логично след като се върнеш - можеш да изпаднеш в озадачение, депресия или съвсем досадно неведение относно живота.

Имайки предвид, твоето отдаване на удоволствия и отсъствието ти от "живота на хората" ... :) това положение може да е довело до силна диференциация на твоите състояния от тези на хората. Която рязка разлика може би е натрупала досада и отегчение, граничещи с личното ти пространство, та оттам .. сигурно викаш за помощ.

Да си призная честно - не съм фенка на хората. Дори изпитвам леко недоволство, да не кажа яд, когато гледам, слушам и установявам как всичко в този свят се грижи - за хората: държави, правителства, политици, системи, планетата, природата - всичко работи за хората. Така правят хората, така казват хората, така трябва да се прави - като хората...
А за такива като теб, и мен (извинявай, че ще направя паралел, все пак аз съм Странна, различавам се от хората, по зададеност и по рождение, така да се каже, а ти откровено си призна, че не си от тук :)) - са останали едни неясни пространства, празни и студени, в които е трудно да се чувстваш добре. Да се почудиш защо все още сме тук ?!? Имаш ли идея дали някой се грижи това положение да се промени към подобряване ...? :)
А допреди време си мислех, че околните, с които се срещам в ежедневието си са стойностни същества, такива които заслужават моите усилия да ги разбирам и уважавам, и да отделям от своето време за тях. Сега като ги гледам - това изобщо не е така.

май е време да приключвам....

Ако не ти се приказва повече - може да не отговаряш.

" Дано силата бъде с теб! "