А тази смелост откъде се взема?
Тази смелост са ти давали родителите ти през детството. Но ако не са ти дали достатъчно, не ги вини. Можеш да се компенсираш сега сама, като се обичаш.
Когато си била дете , са ти казвали колко много те обичат. Но може би не ти е било достатъчно.Казвали са ти колко си умна, хубава, талантлива,но не достатъчно. Сега трябва сама да си казваш тези неща в дозата, която ти стига.
Можеш да работиш със своето вътрешно дете. Да се връщаш назад във времето, в моментите от които имаш тъжни спомени.
... Ти си бебе изоставено само в стаята. Плачеш. Представи си как се взимаш в ръце и се утешаваш.Говориш си гальовно.Накрая спираш да плачеш и се усмихваш.
Завеждат те за първи път на детска градина и ти си ужасена, че ще останеш сама сред непознати. Отново се прегърни и си говори, колкото е нужно.
....Първият учебен ден. Спомни си имаше ли нужда от насърчение? Ако-да, насърчи се сега, кажи си колко си умна и смела.
...Първите срещи с другия пол?Какво си спомняш за тях? Имаше ли кой да ти каже ,че си привлекателна? Ако не- кажи си го сама.
И така, подкрепи се със задна дата в всичките ти критични моменти в живота ти. Може да ти се стори тъпо, но действа. Давам сто процента гаранция.

Редактирано от Bидa Hoвa на 04.04.09 08:50.