Добре, познато ми е какво ти се е случило.., само не разбрах, за какво искаш да си говориш, съвет или споделяне търсиш или де да знам, някак си ти е незавършено... . Ами, тогава ще ти напиша аз как постъпих. Имах невероятно детство, като в "приказката" /май беше филм/ за оня дето му зашиха устата с конец.... Та. И аз така се укорявах, че причината е била в мен, после се появи човек с когото доста си говорихме и той ме светна, че едно дете, не би могло да бъде толкова лошо, за да заслужи тези неща. Бях прекъснал контакти от много години, слушайки събеседника си, се опитах да погледна нещата в очите. То това е, неизвестното ни тормози. на практика-видях се с хората които ми правеха гадостите на времето- родителите ми де, тази думичка хич не я харесвам, абе тия дето са правили секс и са ме свалили от небето мамаму стара. Постарах се доста, дадох им всички предпоставки да ме заобичат, не, не е това, неправилно се изказвам , не търсех това.....абе дадох им повод, да си изчистят угризенията и да започнем отначало, проявих солидна доза кураж и сила, държа да ти кажа не е лесно. / да плащаш чужди грехове/ ... Какво се случи ще попиташ- Нищо. Просто хората са се объркали с мен и всичко е било в реда на нещата. Извода какъв е- ВИНАТА НЕ Е В ТЕБ. Оправдай ги някак си-ще знаеш, че е измама, но има варианти, кажи си, тежък живот са имали, млади са били и така нататък....Просто така се е случило, няма лошо живота продължава, ето ти смисъла, сега ти имаш потомство и би могла да му дадеш това което на теб ти е липсвало. Може и така да е трябвало да ти се случи в миналото, -за да бъдеш светлината, която усмихва детето ти в настоящето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите