Сори, ама не си слаба. Просто ти харесва от малка ролята на жертвата и неоправданата. Харесва ти постоянно да искаш внимание, но разбира се да не го получаваш, за да може да си страдаш мазохистично.
Питаше някъде по-горе къде е тази любов, че не я виждаш? Любовта не е за гледане, тя е за проявяване. Когато искрено започнеш да я раздаваш, пак няма да я видиш, но ще започнеш да долавяш присъствието и навсякъде. Кога за последно си се усмихнала искрено и без причина на някого, кога си прегърнала ей така от радост просто, кога погали някое цвете, кога се усмихна на слънцето и благодари за хубавото време, за прекрасната природа... за това, че те има

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите