Здравейте

аз съм редовен участник във форумите на дира - най вече политика, история, македония

случайно попаднах на тази тема, и реших да пиша тук, въпреки че няма да ми е много комфортно, защото ме познават много от участниците във форумите

пиша, защото знам какъв е ужасът, който човек изпитва при паническа атака, и също така чрез споделянето на моят опит, се надявам да помогна на страдащи хора

сега съм на 42 години

преди четири години получих първата паническа атака

беше на комисия, която приемаше мой строителен обект, присъстваха десетина души от различни инстанции

както си стоях прав, усетих че ето сега ще падна пред всички, ще се изложа пред всички, ще се просна на тротоара, ще умра пред всички

беше ужасно, все пак такова нещо не бях чувствал до този момент през живота си - бях изпитвал и преди това страх по различни поводи, но въпросният ужас никога не бях преживявал, нещо крайно различно от обикновен страх

извиних се на комисията, че не ми е добре, и бавно тръгнах към поликлиниката наблизо

ужасът продължи до влизането в кабинета на доктора, който за мое учудване изобщо не се изплаши от моето "предсмъртно" състояние, разпита ме с какво се занимавам, и като разбра, че работата ми е организационна в строителството му стана ясна картинката,но не миказа никаква диагноза, просто каза чесъм се пренатоварил

сестрата ми препоръча да си намеря младо гадже, но докторът я контрира, че младите гаджета не са решение, а често пъти носят нови проблеми, иизобщо не ми трябва младо гадже

и така аз оцелях от първата в живота ми паническа атака

не знаех точно какво ми е, и не знаех какви мерки трябва да вземам ако ми се случи пак - съветът на доктора беше просто - повече почивка

следващият път беше доста по жесток пристъп

бях в офиса сред служителите и колегите си, баща ми също беше там

почувствах същото - ето сега ще падна пред тях, ще притесня баща си, ще се гърча на пода, ще умра пред погледите на всички

не казах нищо на никого, излязох, запалих колата и отидох до близката поликлиника

понеже смятах че този път вече става дума за инфаркт, насочих се към кабинета на кардиолога, пред вратата на който чакаха две възрастни жени

аз им казах, че умирам, и трябва веднага да вляза, започнах да чукам по вратата

тук трябва да отбележа, че и при двата случая, дишах дълбоко и учестено заради някаква вътрешна убеденост, че това ще ми помогне да оживея

вратата не се отвори доста дълго време, аз тропах и виках, че умирам

ръцете ми изтръпнаха целите, не можех да ги движа, краката ми омекнаха, светът бавно гаснеше за мен

накрая вратата се отвори, оказа се, че докторката си има приказка с някаква жена, очевидно не пациентка, защото въпросната жена държеше внучето си за ръка

както и да е, аз легнах на леглото, казах че ме е покосил инфаркт и зачаках да видя как ще ме спасява докторката

в този втори случай ужасът беше няколко нива по-отвратителен, виждах се вече умрял

за мое учудване, докторката извади някаква торбичка, и ми каза - дишай вътре в тая торбичка

докато дишах в торбичката, разбрах, че диагнозата ми е паническа атака, а усиленото дишане внася огромно количество кислород в мозъка, който факт верижно води до още по-голяма паника

затова нуждата от дишане се задоволява с вдишване на издишания вече от мен въдух, чието съдържание на кислород е минимално

докторката ми даде нещо да пия, но това което глътнах ми се стори парче коркова тапа, вероятно за да пе успокои ми е дала каквото и падне под ръка, поне така си помислих след това

и така - втората криза победих с една торбичка и едно парче коркова тапа

вече знаех какво ми се случва

но факта че знаех не ме предпази от следващите три кризи

две във вкъщи , по време на вечеря със семейството

и една по време на вечеря в ресторант със семейни приятели

и трите пъти накарах в паниката си съпругата си да ме кара в Пирогов, защото получавам инфаркт

и в трите случая, докато чаках пред вратата на дежурния доктор в Пирогов, кризата преминаваше от самосебеси

това бяха моите пет срещи с ужаса наречен паническа атака

след тези случаи, така се развиха нещата, че в професионален план аз се натоварих с отговорна работа многократно повече, отколкото преди това - две години пътувах и организирах строителството не само на обекти в София, но и в провинцията

за тези две години супер натоварване, аз не получих нито една нова криза, така и до днес

всеки ден се каня да започна да се разхождам повече сред природата, но не започвам

всеки ден се каня да започна да спортувам, но се спортувам

всеки ден се каня да спра да пия вечер червено вино, но не спирам

и въпреки че съм сигурен, че петте пристъпа дължа на кафето, което пия през деня, аз не съм спрял до днес да пия кафе - по две три дълги кафета на ден

никакви успокоителни лекарства не пия

оказва се, че при мен нещата поне засега са се оправили от засилване на макс на психическото натоварване, което никак не се връзва със съветите на докторите

не се радвам на кой знае колко добро здраве, но паническите атаки , да чукна на дърво, ме изоставиха през последните две години

надявам се, че като споделям опита си от срещата с паническата атака, ще помогна на хора, които имат подобен проблем

Редактирано от Ziezi на 02.12.08 02:53.