Първо ти знаеш ли какво наистина искаш? После какъв човек си, познаваш ли се или само се преценяваш по оценките на другите?

И трето имаш нужда от приятели. Човек така или иначе е сам и се справя сам, колкото и близки хора да има. Но ако няма никакви, тогава вече идват съмненията в себе си, липсата на коректив на мислите ти и може да се изгубиш в собственото си неразбиране на това кой всъщност си ти.

За мен човек е щастлив, когато разполага със себе си - познава се и е уверен в своите реакции и поведение. Оттам нататък си спокоен и нещата се подреждат. Защото да, не е правилно да се държиш изкуствено, да потискаш спонтанността си неминуемо води до депресия, защото това означава загуба на центъра на тежестта в себе си и изместването му във външния свят. Тогава за какво щастие може да говорим изобщо, ако си поставяш цели, които не са ти присъщи, дори може да са ти чужди, но са определени от желанието ти да си "нормален", да се харесваш, от това, че гледаш на себе си "отстрани", през очите на другите. И това обезсърчава, неминуемо. Затова ти трябва да контролираш притесненията и страховете си, а не те теб - но не като ги отричаш, а като си ги признаеш и въпреки тях водиш нормален живот, което се изразява в популярното клише - да бъдеш себе си и това да ти носи удовлетворение. Което се постига и чрез моделиране на себе си, но по твои критерии, не чужди, заради твое удовлетворение, не чуждо.

Това е само моето мнение, разбира се. Не оспорвам това на другите, но меродавно решение няма. Действително от теб си зависи.



You've just been PUNK'D !

Редактирано от a|iaS на 10.01.08 15:03.