|
ето целия текст:
Тайната на човека
Ани ИЛКОВ
Днес, където и да отидеш - на север, на юг, на изток или на запад - ще видиш все горе-долу подобни общества и култури. Това са общества на предразсъдъците, “култури” на телевизионните шашми, на - с една дума - нарастващите количества и погубените качества.
“Абе, какво става?”- питат се сумясаните хора, докато другите всеки ден преживяват уж на живо златните сънища на световната глупост. Тяхното разбиране за “превземане” на небето със сигурност е - да те дават по телевизията.
Но животът не е за това. За какво е животът навярно не може да се каже без религиозни термини. Обаче колко са синовете и дъщерите на човешкия род винаги може (да се каже).
Преди време и късно през нощта заспорихме с един приятел колко хора живеят на Земята. Докато аз му казвах, че са над шест милиарда, той убедено и, донякъде възмутено, сваляше числото накъм четири милиарда. Не го убедих аз, убеди го компютърният сайт, който той самият отвори на моя домашен компютър. По същество спорът ни беше:
Първо, че днес хората на Земята са над шест милиарда и че това нарастване до степен на удвояване е станало за не повече от трийсетина години. Казвах аз: когато бях в гимназията населението на земята числеше три милиарда и даже си спомням, че един поет публикува възхвална поема по случай постигането на това, сакраментално според неговите разбирания, число, в списание “Родна реч”. И прочее глупости...
Второ, че при това количество на населението става едно наистина сакраментално преобръщане или може би сгромолясване. Казвам: тук, на тая земя, днес живеещите са за пръв път - за пръв път в човешката история! - повече отколкото всички, които преди това са живели, събрани накуп. Ясно ли се изразявам?... Не се изразявам ясно, май!... Казвам, че живите ние, живите днес (тези над шест милиарда и половина, лелче) сме повече от всички мъртви, тъпкали някога тая земя, тъй както ние днес я тъпчем. Сега ясно ли е?...
Тогава, през онази нощ, докато се взирахме в екрана на компютъра, аз призовавах моя приятел, че трябва с болка и проникновение да мислим за последствията от този факт, от това “сакраментално преобръщане”. Посочвах към ранните предупреждения на Томас Малтус (1776 - 1834) в скандално популярния негов “Опит върху принципа на населението”; обръщах внимание, че още във втора глава на “Произход на видовете” Дарвин (1809 - 1882) признава, че естествения подбор и борбата за живот са му хрумнали именно под влияние на Малтус и как странно Маркс (1818 - 1883) приема Дарвин, но пуска пяна на устата, щом чуе само името на Малтус... Още: как тъпите ни гимназиални даскали са ни карали да наричаме въпросния Томас Малтус “поп”, но не са ни карали да наричаме Дарвин “поп”, макар че по образование и той си е теолог, свещеник или нещо подобно...
После: идеите на великия Джанбатиста Вико (1668 - 1744), който твърди, че човешката цивилизация се ражда мигом щом хората започнат да погребват своите мъртви. По този начин култът към мъртвите е ядрото на всяка култура, твърди Вико, но и предупреждава, че историята не знае прогрес и варварството винаги се връща... Аз питах: как ще бъде отсега нататък, след като мъртвите започнат да потъват вдън новото понятие за себе си и святата традиция изчезне бавно?...
Излишно е да казвам, че не ми повярваха. Бил съм неубедителен, данните за “всички мъртви на света” едва ли могат да са верни. И прочее глу...
Минаха години. В интервю на големия германски драматург Хайнер Мюлер (1929 - 1995), който отговаря на въпроса за раздалечаването на всекидневното съзнание и изкуството, прочетох следното: “За първи път в световната история живите са повече от мъртвите, живите са мнозинството. Културата винаги е обърната към историята, към мъртвите. Но ако сега голяма част от хората са незасегнати от културата и съдържащите се в нея проблеми, то това не се дължи единствено на липсата на интерес у живите към мъртвите. Мнозинствата не се интересуват от малцинства. Освен за да ги асимилират.”
Имаме нова “тайна” на човешкия живот. И тя не е в качеството на културата и духа, а в тяхното все по-съмнително съществуване оттук нататък
|