| 
	
 | 
	
          
            
              
                | Тема | 
                   Завръщане с будилник... | 
                 |  
| Автор | 
Asterix (Добър ден) | 
 |  
| Публикувано | 03.05.04 16:22 | 
 
 |  
 
 |  
        | 
         
        
  
        
					
				
			 
				Бях в отвъдното.Видях тунела.Беше тъмен и не знам защо, но нямаше никаква светлина в края му, както разправят  онези които са го видели.Взирах се, взирах се….нищо не виждах…беше тъмно, а запалка нямах.Бяхме само аз и пърхотът ми.Започнах да вървя на пред с идеята да видя светлината.Ама беше наистина много тъмно…даже не знаех напред ли вървя или на зад.Надявах се да е напред.И изведнъж…да..това беше тя…малката мъждукаща точица в края на тунела ми даде надежда, вля нови сили в мен и аз започнах да тичам към нея.Тя за почна да става все по - голяма и по – голяма.Светлината взе да изпълва тунела със своята яркост и да се приближава към мен със скоростта на бързината, а аз тичах все по – силно  и по – силно към нея.Но какъв беше този шум - толкова углошителен и така познат….о…да…сетих се…аз съм в тунела на метрото…мамка му… _ _ _ … _ _ _ … _ _ _ … _ _ _ … _ _ _
   Нежен дъх ме погали по лицето.Стана ми много приятно.Не бях мъртъв това го разбрах веднага, защото се чувствах жив.Ъ-ъ-ъ…какво е това боцкащото …уф..пфу..отскочих отвратен на зад в леглото.Някакъв с бяла престилка се бе надвесил над мен и се опитваше да  погледне с нещо в окото ми, толкова отблизо, че мустаците му ми се завираха в носа, и дъхът му - който всъщност представляваше влака в тунела и от когото се събудих - изобщо не беше нежен.
 - Сестра…пациентът излиза от кома…явно чаршафът все пак е свършил работа.
 
 Какъв чаршаф ли?
  Ами нали направих опит за виртуално самоубийство.Добре.Намерих най – високият мегабайт, който можах и  скочих от него.Да обаче, докато съм се канел да се хвърля ме видели Marina, Maйa, Meya, Джeйн, Beй Xaй Beй и ПЪTниk, опънали ми един чаршаф долу и аз…бух в него.Да ама не са го прали с АСЕ, ами са използвали някаква каква да е белина и той се скъсал.Но все пак е свършил  работа, както се изрази доктора.Всички се зарадвали…даже и Хепиенд.Само Champelovier седял от страни и си викал…”Не пукна психаря  му със психар.”
  Никой не ме разбра...само един...и то неправилно
        
        
  
          |  | 
 |    |   
 
 |  
 |   
 |