хмм...предполагам...поне аз си го обяснявам така....в тийнейджърските си години човек не е обременен с работа...с постоянен партньор (поне повечето) с грижи...за това винаги търси компанията на приятели....обича свето около него...обича шумотевицата, защото тя прави асоциации в мозъка му със забавление...безгрижие....
Но аз май разглеждам частен случай...защото някои от вече 'порастналите' (случва се) не са обременени, нито с работа, нито с деца, нито с партньор....абе нямат грижи...но пак сякаш стесняват кръга на познатите си...
ами може би, когато видиш малко повече от този живот по-добре разбираш какво искаш...с какви хора да си заобиколен....и преследваш тази цел...
нямам идея....
Колкото до това, че търсим идеалния....така е....колкото до тва, че когато го намерим преставаме да го търсим - така е...но все пак ние не живеем за да се свързваме по между си....просто начина на мислене по някакъв начин се измества......пак няма идея...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите