Ще заквасим, ако има какво. Преди това се ходи на паша, кравичката да пасе
Обяснението на ведите по темата е много приятно за четене:

"Сега изслушай мойта притча.
В достъпна форма тя изрича
същественото, а изцяло
не е възможно поначало
И тъй, захващам както мога
Душата, туй е част от бога.
Безсмъртна, чиста по природа.
Блаженство не върху изгода,
а най – възвишено. Но ето,
че в примката на битието
я хванали като маймуна.
Върти под примката муцуна,
ала ловците не я свалят.
Така подскача папагалът
под мрежата за да избяга,
с което само я затяга.
В душата се завързва възел.
Безсмислен е, но го е вързал
със яки пръсти интересът.
Напразно ведите се месят
И сочат пътища, та бърже
да може той да се развърже.
Не се развързва , а се свива
все повече у всяка жива
душа тоз възел от заблуди.
И как безпомощните люде
развързали го биха, как,
когато той се губи в мрак,
та те не го и виждат даже.
Но, ако господ ни окаже,
нататък някаква пътека,
ще попросветне пред човека.
Светата вяра-туй е крава.
В сърцата ни тя обитава
по повеление всевишно
на повелителя ни Вишну.
Молитви, бдения-това
за кравата ни и трева
Излиза кравата на паша
и ето, че тревата наша
със мляко бозките налива,
за да накърми тя щастлива
теленцето си - любовта..."
Дълга и поемата и се разказва още за.... Получената смес се охладява от ума и излиза чистата Любов на мисълта.
Тази чиста мисъл - Любов е нашия тъй желан духовен покой и равновесие, в които безмилостно изгарят суетността, себелюбието, гордостта и всички други заблуди.
Всичко това осветява нашата слепота и тъмнина и пред нас се разкрива истинския блясък на Вселената. Съзнанието ни вижда себе си във всичко това и не желае старото си Аз. Изчезва тъмнината на невежеството и съзнание, душа, Вселена, Бог се сливат в едно и всичко това се връща в своето жилище - гърдите на човека и възела се разкопчава.
Но, за да не стане всичко това и да обърка душата и разума на човека е пречка суетата - съперница на Любовта!
Суетата използва чувствеността на човека както сладострастника се връща отново при омайните жени.
Щом чувствеността се върне угасва разума, тъмнината се възвръща и душата ни бива отново затегната от коварния житейски възел и магията на битието!
Ето защо Познание трудно се постига и среща прегради от всякъде.
Познанието е велика сила и на малцината успели са определени все победи - дори над боговете!
А, вярата на всички дава спасение дори и човека да не е вървял към него - дори насила.
Вярата е дастъпна за всички хора, а знанието за избрани.
И вярата и знанието дават на душите човешки светлина, топлина и щастие.
От доброто започнахме и докъде стигнахме, как няма да сме уморени?
^Аз съм измислен.^

Редактирано от ПЪTниk на 21.03.04 20:09.