|
Надявам се, че ще ми олекне и на мен! Надявам се, че събирайки счупените парченца от живота си, ще можеш и да прочетеш историята, която аз ще ти разкажа. Може да ти се стори банална, но повчрвай, до болка позната. Историята започва с едно момиче. Едно щастливо момиче на 23, за което тепърва започваше живота. Истинският живот. Живот, който то си градеше ден след ден по все още детинският си наивен начин. И заспиваше, и се събуждаше, и дишаше с онази надежда да вземе всичко хубаво от него. И го взимаше. И беше щастлива. Тя също като теб имаше приятел и честно казано доста беше хлътнала. Тя, също като теб се сливаше с ел.музика на ел.партита.
И за нея, както и за теб това беше невероятно изживяване. Беше наистина щастливо момиче. Обичаше и беше обичана. Ще попиташ ли къде е бил проблемът? Ами тя замина. За цели 3 месеца. Върна се и заживя както преди. Сливаше се с музиката на партита и концентрира цялото си внимание, чувства, мисли към него. В общи линии - повтарчше твоята грешка.
Дали пак ще попиташ къде е проблемът? Ами......направи спонтанен аборт от него. Не му каза веднага - след месец. И знаеш ли какво направи той? ИЗБЯГА.
Избяга тогава, когато всичко в нея се гърчеше от болка, всяка нейна фибра, избяга, когато малко по малко в нея умираше доверието, обичта, надеждата. Избяга, когато тя се чувстваше най-беззащитна и САМА. Знаеш ли какво стана с момичето?
ПОРАСТНА. Да, порастна и започна да гради новия си живот, с нови приятели, нови познанства. Живот, в който нямаше място за него. И всичко щеше да приключи с happy end, АКО той не се върна.
Той не се върна, а се връщаше, нахлуваше в живота й всеки път, когато се почувстваше слаб и самотен. Пропуснах да кажа, че стана наркоман.
Какво съвпадение, а??? Има и още едно - него също като теб го хванаха с трева. И той има дело за употреба и притежание на наркотици. Но знаеш ли какво направи той? Отиде при момичето, което беше предал. Заживя при нея. Всеки ден обещаваше, че ще се промени. И тя му вярваше. И му помагаше. Беше НАИСТИНА НАЙ-БЛИЗКИЯТ му ЧОВЕК. Промяната траеше до следващото му надрусване. Тогава отново бягаше, отново я изоставяше до следващото си просветление, когато отново нахлуваше в живота й.
И така цели 3 години. 3 години, в които той отказваше да напусне живота й.
Появяваше се и си отиваше. А тя го приемаше и разбираше. Даваше му всичко, от което имаше нужда. Положи неимоверни усилия да му помогне, да го измъкне.......Много й костваше това, повярвай ми! Изгубено време, опънати нерви, неосъществени връзки и още хиляди дребни нещица. Но той така и не се промени. Затъваше все повече и повече, повличайки и нея след себе си.
И може би наистина щеше да я повлече, ако не я бе предал отново. Съвсем наскоро. Отново я изостави в момент, когато тя имаше нужда от него. Отново ИЗБЯГА. Но този път няма да се върне. Тя няма да му го позволи. Ще започне да гради живота си ден след ден, опитвайки се да си върне поне частица от всичко изгубено. Един нов живот, в който няма, и няма да има, място за него. Защото те отдавна са изгубени един за друг. Знам, че тя ще успее. Ще се справи. Надявам се да успее и той. И нека поне да се опитат да бъдат щастливи - всеки по своему.
P.S. Е, това беше историята. Надявам се да си я прочели разбрал. Или поне нещичко от нея. А ти не се отказвай - продължавай да събираш счупените парченца от разбития си живот - изгради го нов и по-хубав, защото може би не всичко е загубено. УСПЕХ!
|
НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ ТИ ОЛЕКНА...
