|
|
| Тема |
 Харизматичните водачи |
|
| Автор |
Aнaxapcиc () |
|
| Публикувано | 16.09.01 23:12 |
|
|
|
Темата ми е провокирано от бележката на Новагодин и мнението на Ариела, че не съм съвсем ясен. Сетих се за филма "Апокалипсис сега" на Фр. Ф. Копола. Действието се развиваше във Виетнам, макар че сюжетът беше взет от новелата "Сърцето на мрака" на Дж. Конрад, писана в началото на века.
Фабулата на филма беше изцяло митологизирана - едно безкрайно и мъчително пътуване на една лодка, управлявана от черен водач, по една безкрайно дълга река към митичното царство на някакъв безумен вожд /бивш полковник/, управляващ поданиците си отвъд добро и зло. Сюжетът копираше много явно фрагменти от митичното пътуване по древната река Стикс на лодката с черния рибар Харон, който прехвърлял в безкрайността душите на мъртвите. Царството, в което винаги някой вечен владетел рано или късно отстъпва престола на някой по-млад, независимо от безсмъртието си. За да го наследи Зевс, Кронос трябва да умре, за да зацарува Христос, трябва да си отиде Ирод - историята има и български митичен вариант.
Та спомням си сцената, в която доплувалият нов владетел - капитан от американската армия - съсичаше във филма на Копола Марлон Брандо - една от най-кървавите сцени в киното. Това значеше свобода за поданиците му - черни, бели, жълти, червени. Но накрая всички паднаха по очи пред новия богоборец. Защото в един свят, който си приел за джунгла и хаос без ценностни ориентири, свободата винаги е смъртоносна. И затова там е нужна не свобода, а живият бог, за да въдвори реда - единствената ценност. Не знам дали някой си спомня, че във филма основният музикален мотив беше от операта "Смъртта на боговете" на Вагнер...
Всичко това има общо със сектите и харизмата на водачите им. Вероятно не е цялото обяснение, но светът извън системата на силовия ред за тия хора е джунгла, в която често са безпомощни. И пак въпрос защо, който е друга тема.
Във връзка с всичко това това се сещам и за друго: че често дълбинната психотерапия е едно подобно пътуване към сърцето на мрака. И без водач в джунглата, която отвежда към него и през която неминуемо се преминава, не е възможно оцеляване, а сливане с тъмнините...
| |
| |
| 
|
|
