Всикчо се променя, живота, хората - също. Статична е само смъртта. Човек трябва и може да се научи да управлява своята собствена промяна, да се научи да израства, а не да деградира - това е въпрос на зрялост. Защото човек не е същество, което просто виси в пространството и чака "накъде ще задуха вятъра", но напротив - човек е същество с воля и с възможност за избор. За съжаление дълбоко в себе си човек не винаги иска да има право на избор, защото избора не е нещо лесно и свободата не е винаги желана.

И така - не е достатъчно само желанието за промяна къчм добро, но трябва и да се действа, трябва да се направи крачка в тази насока. Мисленето е много важно. Не може да постигнеш нищо, ако си убеден че си неудачник. И обратното - за да обърнеш нещата, трябва да си ценен в собствените си очи и да вярваш в себе си, в сбособността си да се справиш. Дори и да си бил "неудачник" за известно време, помни, че всичко в живота е период, цикличност и че не ти е вървяло не защото си "неудачник" и не си човек (както сам се изразяваш), а защото на всеки се случва понякога да не му върви. Ако в мислите си си вечно обречен на неуспех човек, то това наистина ще е така. Мисленето е много важно, определящо е.

Питаш какво може да преобърне пътя на човека... Ами - самия човек може и никой друг вместо него.

По въпросът дали да простиш - Не знам за какво точно говориш, но за каквото и да става дума е много важно да простиш за да не задържаш товара на огорчението в себе си. Прошката ти е необходима независимо какви отношения ще имаш в бъдеще с човека, на когото ще прощаваш. За да е спокойно на съвестта ти е добре да простиш, дори и да се разделиш с някого. По този въпрос няма да пиша повече, тъй като не знам за какво става дума.

Усмихни се, всичко е в твои ръце, а това е повече от достатъчно!