|
Не смятам, че е геройство или забавно да се отговаря на въпросите в интервюто пак с въпроси в презрително-келешки-арменски стил, колкото и да са тъпи и откъснати от реалността. На 1-2 може, с цел демонстриране на някакво чувство за хумор и разведряване на атмосферата, но системно дразнене на интервюиращия няма разумна мотивация, дори човек да е най-търсеният програмист на света и да има поне още 3 резервни варианта.
Бил съм на няколко интервюта за работа, може би под 10 и само веднъж си позволих по-свободно отговаряне, но тогава хич не държах да ме вземат в тази фирма, а си загубих времето, защото приятел ми беше казал, че на интервютата изобилно черпят кандидатите с хубаво кафе, сокове и сладкиши. Сега май никой не прави така.
Обаче най-добрият ми отговор, когато съм бил сериозен и съм искал да бъда нает, беше в следния случай. Съвсем спонтанно ми се получи. Интервюиращият беше един от съдружниците в доста добре захлебваща по това време фирма. 15-на години по-млад от мен, намаано копеле, немного отдавна завършил АУБеГе-то в Горна Джумая (б.а. сега Благоевград), със скъпи гъзарски дрешки облечен и обеца на едното ухо.
Първата част беше да си поприказваме бързо на английски за какво ли не. Е, никога не ми е било сила това, но май ми дойде вдъхновение и се справих.
После следваха техническите въпроси, вкл. свързаните списъци, търсене и сортиране и пр. Справих се, със съвсем малко опулвания при някои ултранови концепции от сорта на "Ама т'ва к'во е?"
Та, минахме на последната част, проверка на логическото мислене и колко добре щрака процесора в главата ми при извратени практически задачи. Две реших, ама защото се случи да бях решавал подобни. Но на третата запецнах!
Може да я знаете, задачата с фитилите. Май беше тази:
Имате 2 фитила, които горят неравномерно (т.е. не изгаря еднаква дължина за единица време), но е известно, че единият изгаря за 1 час, а вторият за 2 часа. Как с помощта единствено на двата фитила, ножче и запалка/кибрит ще отмерите 45 минути?
Вече бях уморен, умувах, почти стигнах до елегантното решение, но някак все ми се струваше, че не се получават точно 45 мин. Поисках и червена химикалка (б.а. вече ми бяха дали синя химикалка и хартия). И почнах едно рязане на фитилите на половинки, четвъртинки и осминки. Смятах, писах, брисах ... Парчетата ги начертах с разноцветните химикалки като някакъв сложен граф, който уж като го запалим от даден връх, огънят ще тръгне по него и след 45 мин. ще стигне до определен връх от другата страна. Та даже някои парчета бяха свързани не с краищата си, а едното парче вързано за средата на друго парче. Сега не си го спомням, красив и прегледен чертеж се получи и трябваше да си прибера листа за спомен, но оня отворко вика това отивало към документацията им и не ми го даде.
Очите му е те такива станаха! Да, той виждаше, че твърде вероятно това не е точно решение, но сега, ако се има за истински мъж и голям разбирач, трябваше да седне и нетривиално и като пчеличка да ми докаже, че греша. А пък може и случайно все пак да се окажа прав!
Много се изкефих, защото видях колко неприятно му стана и хем почувства, че май го правя на маймуна, хем не беше виждал подобен подход и беше неподготвен.
В крайна сметка не ме взеха, но едва ли е било само заради това, след като за останалото се представих отлично. Предполагам заради ЕГН-то.
~~~
Посетих и други две цивилизации, защото и там самсарата ни беше отвела.
Lucky Eva
|
Най-доброто ми постижение. [re: korporativa]
