Прочетох я, само 15 страници, очаквах повече, страници де... въпреки това ще си я купя.
Както казах важен е мономента. Ще я анализирам така - книга написана от псевдо елит, първо поколение с обувки/токчета за псевдо елит. Няма как да компресираш историята и да прескочиш онези 300 години поливане, косене и поддържане на ливадката, не онази долу.
Дори пуснах сълза, но не на моята глава(на моята се забърсах), а на другата, уайт а минет (чакай за минет) и се сетих за малкия принц.
"Възрастните обичат цифрите. Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват: "Какъв е гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?" Те ви питат: "На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му?" Едва тогава смятат, че го познават. Ако кажете на възрастните: "Видях една хубава къща от розови тухли със здравец по прозорците и с гълъби на покрива...", те не могат да си представят тази къща. Трябва да им кажете: "Видях една къща, която струва сто хиляди франка." Тогава възкликват: "Колко хубаво!"
Жалко, нищо не си научила, но хубавото е, че имаш добър ген, който в правилната среда може да се развие или не.
Жалко наистина, вече си възрастна......
---
Мразя всичко, което се движи! Което не се движи го бутам и после го мразя!
Редактирано от korporativa на 26.08.15 03:22.
|