майка ми ми разказва за някаква съученичка дето се казвала въца.
това даже 50те е било разтърсващо, тая като станала пълнолетна се прекръстила на върбинка. от позицията на "моя дълъг и нелек живот" обаче, всичко това е обезпокоително. нормално е хората да се стремят към изтънчен живот, никой не ще да копа кат може да ебе кюейки в кенефа. но тук вече не е само до това. стигането до такива истерии е рядко в световен мащаб и обезпокоително. мангалите, тези маймуняци със здрав инстинкт, подозирам ги надушват работите, ама си трайкат за да ни заличат. помня веднъж като студент пътувах с двама мангала във влака и се заприказвахме, кво що, бачкери някви, аз викам студент у меито. единия вика "и аз бях студент у меито, ама прекъснах" (наум: а стига бе!). що прекъсна, ми щото е ташак. аз като едно интелектуалче, търся рационални аргументи "ама кое точно му е ташак", мангала не можа да обясни, ташак е вика и толкова. как мангала го е схванал това за нула време, а очилатите докторанти не могат да го проумеят доживот?




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM