Но ти си в крак с модата, Рабин! Един твой лаф е на път да заеме челно място по популярност, ако не във всички софийски училища, то със сигурност поне в едно от тях.
Ето как се случи това.
Племенницата ми, третокласничка, от доста време се връщаше разплакана от училище от свой съученик. Той обиждал и други момиченца, но предимно нея. За мен е ясно защо. Тя е хубаво, умно дете, с бяла кожа, ясни светли очи и дълга, права коса. Абе, метнала се е на леля си, с една дума речено.
Та за това момченце, нямаше оправия. Нито родителски срещи, нито забележките на учителите помагаха.
Преди седмица-две, когато племенницата ми отново се оплака от него, аз я прегърнах и казах:
- Време е да измислим нещо ефикасно. Следващия път, когато те обсипе с лоши думи, ти му отвърни, че е "малко меко лигаво студено"!
Тя се засмя през сълзи и попита:
- Какво е това?
- Ее, какво, какво! Знам ли. Няма да уточняваш. Ясно е, че е някакво не особено симпатично създание и толкова. Застани пред съученика си, погледни го в очите и бавно, отчетливо, наблягайки на всяка дума, му го тръсни пред възможно по-голям кръг от хора.
Резултатът не закъсня. Преди 3 вечери, малката се върна със забележка за обида към съученик. Нетипично за нея. Тя е примерна, отлична ученичка. Но независимо от това, сияеше!
Какво да се прави?! Детенце. Не е разбрало съвсем добре съвета ми. Когато казах да изрече думите на Рабин пред по-широк кръг хора, нямах предвид там да се мъдри и госпожа учителката.
"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ
|