Тая събота по Е79 преди Дупница на Джерман.
Карам си аз и защото знам, че преди Джерман дебнат катаджиите си намялям на 60 кмч. Зад мене някво BMW Z4 се напъва с някакви дразнещи, нерегулирани фарове и ме притиска.
Казвам си ок.
Карам няколко стотин метра да мина Джерман, после на двойното на Дупница 180, БВМ-то напева, намялам на 80, за да свали скорост гнуса после пак 160.
Пуснах го след тунела, като демонстративно му намалих, после го изпреварих след 500 метра. Горкият напъваше до магистралата. Безуспешно.
На новата мигистрала друго БМВ, 5ца, СА регистрация четири еднакви номера, много наточено.
Включвам се в магистралата давам си мигача да го изпреварвам.
Изпреварвам го с 170 и си карам, обаче ония си напъва, изостана малко после
набра, видях, че излезе черен пушек отзад на БМВ-то, намалих да ме изпревари
и се прибрах зад него. Викам си супер, сега тоя ще пере с 200. Да, ама не.
Изпревари ме и си караше 130.
Изчаках някво нанагорнище да изпреваря, тоя път с 210 някъде.
Минах го. Ония в колата беше почервенял, като кожата на седалките ми.
Отнякъде се беше появило и насраната Z4-ка. Яко набрала. Изнесох се в дясно.
Пак му намалих демонстративно на капута на 100, да ме мине.
Дадох му няколко стотин метра преднина и го минах с 200 и нещо и него.
Отказа се.
Карам си аз спокойно и на разклона за Панорамният път ме настига това БМВ и ме поздравява с аварииките и ми маха.
Усещам, че тоя ще си купи тая седмица я Алфа, а Мазерати.
Баси БМВетата посрани.
|