Четенето на книги, и особено "класически" и "стойностни" (според кой?) е over-rated. Разбирам, че едно време е нямало възможността за по-напреднали, развити и интелигентни форми на комуникация като видео, филми, софтуер и прочие и затова книгата е нещо като символ на интелект. Това е смешно разбира се. Книгите физически са символ на прах, риск за пожар, лош space management.

Също така разбирам, че едно време като се напише нещо, то е актуално десетки и дори стотици години. Най-малкото, докато се напечата и закара от Рим до Копривщица, минават 2-3 години поне чисто логистично. Но едно време.

Сега всичко е от вчера за днес, утре вече не е актуално, новините се събират в Туит от 140 символа и има доста добри автори като Джереми Кларксън и Антони Бурдейн примерно, които мога да чета в реално време и за новини и събития случващи се сега, а не преди 200 години които слабо ме ебат.

Така че съм за. Всичките пишлемета гледат Поршетата по улиците, ако ги изучават в училище как се правят може да излязат с инженерна професия и ще им е по-интересно от Радините вълнения.

А Радините вълнения може да се сменят с вълненията на Саша Грей.

--
One day it will make sense.