Всъщност имам магистърска степен в един от елитните университети на софията (говоря за елитни не за НБУ) С моите познанства, контакти и репутация ми предлагаха да запиша докторантура. Това ми го предложиха И на официалното дипломиране пред родителите всички завършващи, включително и нашите. Умряха от кеф и гордост горките. После ми звъняха, пазиха ми места, искаха да ставам доктор на C#-па. Стигна се до там, че професора и шеф на целия факултет да ми звъни и да ме кандардисва. Щях да запиша, дори бях на една крачка, ама нямаше никой от моите аверчета да искат заради това се отказах. Представяш ли си ме в една компания с зубарите? Аз без фън не мога, а и не съм от хората дето ще се заяждат със студетчета.

Още от ученическата скамейка показвам резултати на световно ниво в различни области. За мен това дюд са нормалните неща, но това не е интересно и затова не съм ги споменавал до сега. Всъщност нужно ли е да обяснявам, че арела който обитавам аз винаги съм сред топ хората? И то не просто щото искам, а щото така се получава. Нямам обяснение, а ти ми приличаш на малък, дребничък, наплашен, без самочувствие, физически недостоен мушмул, който с абсолютно изпотени кунки се опитва да се докопа до някоя позициика, титличка и да чувства значим или още по грозно да се чувства велик. Аз велик въпреки това.

----
Аз съм Корпоратива и съм велик.