|
|
| Тема |
 Тцъ! Не си падам. [re: zaphod] |
|
| Автор |
Phillip (-; свежъ :-) |
|
| Публикувано | 03.02.13 19:44 |
|
|
|
Роден съм в София и сега грубо сметнах, че 90+% от времето съм живял, точно на едно и също място, на нема и 15 мин. пеша от Славейков. Останалото време се е наложило да напусна любимата си, сещате се, за 2 год. тъпата казарма и малко в Пловдив, по друга необходимост. И покрай казармата и студентските бригади, спазих девиза "Опознай Родината, за да обикнеш столицата!"
Тук ми е средата и старите приятели.
Провансът и то култивирания такъв, става единствено за някоя кратка разпускаща почивка, на принципа без нет, телевизия и телефон, на чист въздух.
Да, и аз имам баба и дядо от китния северо-западнал край, където съм карал много безгрижни ваканции като малък, гледал съм клане на животни и съм тичал бос из прахоляка, прекрасни спомени.
Другите баба, дядо и баща ми са софиянци, доколкото кв. Захарна фабрика може да се смята за някаква София. Мразех да ме мъкнат там нашите през неделите.
Не знам какво е "чанти от витон" и не ходя често на високоинтелектуални театрални постановки, най-вече защото ги направиха твърде дълги, 3+ часа и мен не ме свърта на едно място, колкото и да е интересно. За мен тест за софийска изтънченост, е слушане на тежък джаз, предимно от бели автори и изпълнители, както и класическа музика на по-трудно смилаеми композитори, напр. Бела Барток, Ян Сибелиус, Густав Малер.
Също и редовна и сериозна игра на бридж, вкл. ходене на официални турнири.
Такива ми ти работи.
| |
| |
| 
|
|
