|
като повечето от вас, и аз съм селска издънка. говоря мйеко, скопявал към свиня (женска при това!), билс съм на безброй кланета на животни. е, какво толкова ще кажете, "всички сме селяни" - грозна истина която често ще чуете да се изговаря с гузен тон, обикновено последвана от въпрос "твоите баба и дядо да не са били кореняци софиянци?", но в очите ти се вижда че тайничко искаш и ти да си неселянин и да можеш открито да се подиграваш на селтаците и да псуваш желю желев дето отмени поданството. нищо де, за мене може да е късно, но децата ми ще са истински софиянци, и на тях никой няма да може копче да каже - предполагам това са последните затихващи опашчици на тая мисъл, преди висшите етажи на мозъка да подадат негативни потенциали и да я подтиснат. само малко старание трябва - да се научи човек да се държи културно, да ходи по класни заведения, да си изчисти срамния селски акцент и да почне слага "ме" на глаголите. трябва си и без това, иначе бакшишите ще те надушат че си селяк и ще те помпят яко, азбучна истина.
четейки обаче темите от войната на розовата и синята, се убедих че съм много селянин и селянин ще си остана. чанти витон, зелени джоните, някви коли дето не мога да им повторя името - явно е по-трудно да бъдеш изтънчен отколкото изглежда. не ми е тука мястото, така и не започнах да се чувствам комфортно в изтънчените заведения където предлагат рукола и горгонзола, а на порциите отстрани винаги има вълнички от някакъв кафяв сос, пък заведенията дето тука споменахте дето входа е 50 лева - дори не знаех че има такива. боб с наденица и шкембе чорба за мене си остана по-вкусно от оная розова риба, как беше забравих, в бадемова коричка. на театър не съм ходил нито веднъж, гледам филми с бой от замунда. още по-страшно е човек като осъзнае че дори да почне да разбира от чанти витон и да ходи на театър, това не е края. като изкачиш това стъпало, се оказва че има горни етажи на изтънчеността, които гледат със същото презрение витонаджиите, както те гледат нас, белите хавлиени чорапи със официален костюм. те познават френските вина от коя реколта са и разбират от модерно изкуство, ходят на театрални постановки в които има истинско сране на сцената, абе яка работа.
не ми е по силите това. реших да се откажа - връщам се на село, напускам софия. там ще мога да гледам хората в очите без да ме е срам, още повече като виждам недоумението им че доброволно съм се отказал от славния софийски културен живот. разбира се, запазвам си работата в хаоса, това е едно от предимствата да не сменяш често работни места - шефовете почват да ти имат доверие. но не се опитвайте и вие така, няма да се получи, и после ще обвините мене че съм ви подвел и сте изгубили 5 години тъпчейки на едно, вместо да смените 5 работи през това време и да научите нови технологии. но това е друга тема, не и е мястото тук.
NE SUTOR ULTRA CREPIDAMРедактирано от zaphod на 03.02.13 08:27.
|
селянин!
