Възхитен съм, но тук си трябва подобаващ отговор, заради това пак бих повикал Сирано на помощ

Да, ето любовта.
Но с нея – ревността, и даже – яростта!
И все таки – любов, на бурята прилична,
пропита от страдание, но не егоистична:
да бъдете щастлива, аз всичко бих отдал,
но скришом и от вас – да не събудя жал,
доволен нейде скрит, съвсем излишен вече,
аз щастието ваше бих гледал отдалече,
създаден от мен, но споделено с друг…
При всяка ваша дума, или при всеки жест и звук,
поражда се у мене решителност такава,
че чудеса бих сторил от подвизи и слава!
Разбирате ли вече, поне най-малка част
от таз душа тъй близка, и тъй далеч от вас?
О, вярно, че нагоре тя в този час лети!
Това дори надхвърля най-дръзките мечти.
Ах, много е това! Надеждата ми скромна,
мъждукаща преди, сега пламти огромна!
Не ми остава друго, освен подир това
да падна, коленичил, склонил пред вас глава.
Треперите и вие като листо сред листи!
От полъха трептите на мислите ми чисти.
Ах, трепетът ви нежен аз чувствам в мрака син
по клоните как слиза на ароматния жасмин…'

----
Приликите с действителни лица и събития (не) са случайни!