това не е задължително, идеята е че с увеличаване на разредноста минаваш вътрешния лимит на солвера.
ще дам проста аналогия - как да си направим НП солвер от бактерии, с които да разбиваме ключове
вземам си значи обикновен стафилокок, и го модифицирам генетично така, че когато се раздели на две, чете генетична последователност Х и записва в едното копие 1Х, а в другото 0Х. самото делене се извършва САМО ако е изпълнено едно от двете условия:
- дължината на Х е по-малка от дължината на ключа
- теста на Х дава съвпадение (примерно разкодира правилно контролната сума). ако условието за делене не е изпълнено, бактерията умира.
та какво правим? пускаме една стартова бактерия в каца с лайна и чакаме. до 20 битови ключове нямаме грижа - след едно денонощия в кацата с лайната ще има САМО живи бактерии които носят в днк кода си ВЕРНИЯ ключ, и незначително количество трупове на бактерии с грешен ключ.
но ако пуснем 128 битов опит ще бъдем разочаровани - в кацата ще има само трупове на измрели бактерии с грешни ключове. защо? защото в една каца с лайна можем да отгледаме не повече от да речем 10^15 бактерии, което е към 2 ^ 50, демек дори за 64 битов ключ сме далеч от истината.
забележи че тук детерминираноста няма нищо общо - НП солвера с бактерии е напълно детерминиран, лимита е в природата му




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM