ами ще пробвам: квантовата механика се държи така, сякаш за разрешаването на проста ситуация, като взаимодействие на няколко обекта се въвлича разрешаването на НП проблем. идеята е имайки наготово солвер на тоя НП проблем (самата природа), да го ползваме за решаване на други НП проблеми.
как точно изглежда това: преди 100тина години, хората са забелязали че частиците интерферират като вълни. до тук нищо особено, вълни си имаме и в легена, но с тях не можем да направим солвер за НП проблеми. към 60те обаче файнман предлага по-различен поглед върху нещата - това не са вълни, а преди бъдещето да се случи, се проиграват всички възможни пътища до него, когато към дадено бъдеще има няколко пътя, приносите на всеки път се сумират по определен странен начин , и после случайно се избира едно от всички възможни бъдещета като тия с по-голяма сума на приносите имат повече шанс за избор. когато частицата е само една, това изглежда като поведение на вълна, аналогията е с погледа на френел върху вълните: вълна е това, което във всяка своя точка става източник на нова вълна, рекурентна дефиниция която силно мирише на НП задача, но не е. КМ поведението също не е НП когато имаме само една частица. когато обаче са повече, вече не се държи като проста вълна, а точно по гореописания начин. тоест, не можем да сметнем вълната на всяка частица по отделно, и сумата да е резултата, какъвто номер минава при обикновените вълни в легена (нарича се супер позиция), но ако проиграем всички възможни пътища до бъдещетето и сметнем приноса им, както е предложил файнман, номера много добре минава и резултатите са много добри.
аз лично съм много, ама много скептичен към квантовите компютри.
първата причина, е че природата някак винаги успява да се измъкне от обещанията си за безкрайна далавера, каквато квантовия компютър е.
втората е че има сериозни индикации че процеса "проиграване на всички възможни ходове" е природно лимитиран, някои процеси са теоретически изчислими със сумиране на математичен ред, като всеки член в реда е възможен път до дадено бъдеще, и има ясни индикации че сумата на реда е разходяща. тоест, ще даде безкрайност за резултата. от друга страна реалния процес описван с тоя ред се случва. физиците в началото са смятали че реда е твърде сложен и просто ТЕ не могат да го сумират, но вече има индикации че редовете са твърдо разходящи. тоест, навежда ни на мисълта че бъдещето се смята по краен брой пътища до него, а не по всички възможни. ако това е така, квантовите компютри ще бачкат в малките си форми - до 5-6 бита, или 10 или 16, но за 128 бита вече няма да бачкат
третата причина е също индиректна - най-добрите физици в миналото, включая и въпросния файнман са били много предпазливи в изказванията си, за разлика от сегашните физици. остава се с впечатлението че тия сега са глупаци, обещават чудеса като политици на избори.
четвърта причина - въпросния квантов компютър не е от вчера, мъчат се от 80те, но все нещо технически не им се получава, все "триенето" им е много. ситуацията силно напомня строящите вечен двигател. вече няколко пъти обявяваха че ИМАТ квантовия компютър, но досега за разбит ключ със такъв не съм чул, имаше един единствен (на ИБМ) който разложи числото 15 на множители.
NE SUTOR ULTRA CREPIDAM
|