Крез,

130 хиляди заплата е равносилно на около 170,000 долара компенсация като прибавим болнични, ваканци, осигуровки, командировки до интересни места, собствен офис. Гарантирани 170 хиляди всяка година са за всеки разумен човек много по-добре даже от 250,000 негарантирани, които тая година ги взимаш, следващата божа работа. Като прибавим разходите по фирмата, които ти предлагаш да са 40/60 в моя полза, значи трябва да намирам проекти за 400,000 долара в продължение на много години. Това е нужно, за да избия моята заплата. Ти имаш ли поне малко идея колко е трудно някоя организация да ми довери такива огромни суми? Аз поне съм намирал проекти, но за много много пъти по-малки суми само, за да натрупам ръководен опит, за да си намеря хубава работа. С нула печалба за мен.

Ако случайно намериш някой клиент, който ще ти дава по 400,000 долара всяка година в близко бъдеще, смятай че ще те командва тебе и всеки в компанията ти както си иска, така че гордоста ти "сам да си си шеф" горе-долу отива на вятъра и нищо не значи. Шеф ти става всеки асоцииран с твоя клиент.

В БГ всеки иска да стане собственик и си има доста добри и лоши причини за това. В Америка, нещата са малко по-различни. Сега оня Гуру пак ще ми даде пример как половин дузина 22 годишни келеши са пробвали и са успели да развият бизнеси за милиарди, докато са живели при мама и татко. Това е друго, Гуру. В БГ причините и ситуациите са едни, в Америка са други.

Моят път е бавно нагоре по стълбицата в компаниите, пък докадето стигна. Всички бизнес проекти са само с цел по-бързо и успешно изкачване. Ако трябва бих държал проети на загуба, ако мисля, че те ща са интересни за разказване и могат да ми помогнат да достигна директорска позиция за 160 хиляди долара заплата в някоя голяма компания примерно. Не ми пука за временни печалби.