Виж, струва ми се, че преувеличаваш някакво свое си тълкуване на това, което Ом казва.

Разбирам ти гледната точка, че фирми, които си ценят кадрите, би трябвало да им плащат заплата за да ги задържат, даже в моменти, когато няма работа за тях. Обаче, ако това продължава прекалено дълго, то става проблем:

1. Споделям мнението, че показва кофти мениджмънт. Причини разни. Едно нещо е естественият въпрос защо някои трябва да бачкат, а други не. В смисъл, ако ще се ходи на кино, айде да са всички, а? Ако не, сложи Пешо да копа до Гошо, че да не се озове лопатате дето не й е мястото. А ако верно всички сме на кино, и филмът трае вече към половин година, то фирмата май върви към фалит и по-добре да бягаш. Освен ако не се перат яко пари.

2. Аз лично не виждам никаква валидна причина, ако няма работа и това е ясно на работник и на работодател, работодателят да иска да му ходиш в офиса и да кибичиш там всеки ден. Не и при програмисти, все пак старият код няма да се разлее по пода, ако не си там да го държиш. Регламентирането, за което струва ми се Ом говори, е шеф и подчинен явно да се разберат, че работника може да си прави каквото и където иска до .... дата. Другото е лицемерничене. Като в нездравословна връзка, в която и двамата уж знаят, че има нещо, ама така и не се стига да се говори за него. И в тази точка идваш ти. Ако това, което искаш да правиш докато си нямаш работа, е да си ходиш в офиса и да си вършиш свои си работи там - fine. Друг може да му се копае градинката, и то не във farmville.

3. Ако някога изкажеш презрително мнение, че даден човек или група получава пари за да си клатят краката, всички около теб имат право звучно да ти се изсмеят в лицето.

Green Peas!