Та в тази връзка, кой е показателя, който ще ти "снесе/покаже" точната информация?
-IRR (отрицателния IRR на банката). Избира се винаги най-високия. Различават се само ако клиента има разходи към "трети лица", например застраховки. В случая всяка от двете страни точно какво плаща и получава другата, така че всеки може да сметне всички коефициенти и за другия.
Още две уточнения
Първо принципите са универсални, така че няма значение за какво ще ги ползваш - за физ. лице, малка фирма, банка или корпорация. Ако искаш гледай 20 кокошки на село и продавай щастливи яйца по 40 стотинки. Пак можеш да сметнеш IRR на тази си дейност, само трябва да оцениш труда си на час, за по-голяма яснота.
Второ, говорим за идеалния случай, който върви с презумпции, от които най-важната е, че клиента винаги има достатъчно пари, за да посрещне вноска. Тогава IRR (може да е положителен или отрицателен) е единствения критерий. Важи при малки кредити или при големи кредиполучатели.
В общия случай се правят прогнозни "баланси" (т.е. нещо като бъдещи състояния) и се следят няколко или много коефициенти. Най-важният е дали към датата на всяка една вноска клиента ще има достатъчно пари, за да я плати. Ако това не е изпълнено, дори за една дата, няма значение дали кредита е изгоден или не, защото на въпросната дата клиента ще фалира. Има и други изисквания обаче, ако става въпрос за фирми, като капиталова адекватност, "слаба капитализация", коефициенти за ликвидност и т.н. Ефективната цената на кредита (IRR) пак е критерия за избор, само че е след тези изисквания по ред.
И последно - терминологията не е толкова стриктна, когато не става въпрос за нормативни изисквания или особени случаи. В някоя брошура "цена на кредита" може да бъде наречен дори простия лихвен процент, без да са взети предвид таксите. Затова е въведен "ГПР" (нормативно изискване) - клиента да има по-голяма яснота какво плаща. Така или иначе обаче IRR е критерия, за това кое е по-евтино.
|