|
Както знаете голфчето ми е развалено. Доктора каза "Ша чакаш по-добри времена". И така след този масивен удар по моето его трябва да се справям с прозаични проблеми от ежедневието като преодоляването на разстоянието Люлин 3 - бизнес парка - Люлин три с транспорта на обществото или т.нар. обществен транспорт. Понеже съм отвикнал да правя сложнните анализи от къде с какво да пътувам седнах и си написах програма ала Телерик академи за маниране на най-кратък път от точка А до точка Б в условията на софийския трафик-реалност.
След една вечер сетъпване на проекта - соурс контрол, създаване на нов проект, избор на методология, архитектура, изпозлване на патърни и всичките добри практики, които може да се сетите успях да го довърша до сутринта. Момента на истината настъпи когато зададох входните параметри Люлин 3 - бизнес парк, отметнах тикчето народен транспорт и натиснах заветния бутон "Направи и експортирай анализа". Резултата беше отчайващ - метро + хАвтобус.
В автобус не съм се возил от когато бях ученик във ТУЕС, а в метро съм се возил веднъж и то когато Бойко го откриваше (исках да се видя по телевизията и да хапна на аванта от кетъринга). Приех резултата със доза разочарование, но това не ме спря да отида на работа в мразовития февруарски ден. Станах от стола, изкъпах се, облякох си новите дрехи и поех кръста си, моята голгота беше чак на другия край на столицата.
Докато вървях към метро станцията из непочистените улички си мислех къде може да съм сбъркал с алгоритъма, овлечен в размисли дочух глас "Младост 1 крайна станция. Моля напуснете влака". Бях преполовил пътя. Докато стигна до офиса без цигара, без най-новите хитове на пайнер се чувствах като Брияна Банкс след тежък снимачен ден.
Избутах деня и дойде време да се впусна отново във прозата наречена градски транспорт. Докато си мислех за затрупаното ми голфче и се качвах в метро-влака дочух отново глас. Гласът беше познат, говореха си за програмиране и компютри. Не ги отразих все пак това работя и не ми е интересно, но след няколко минути разговора стана интересен започнаха да говорят за лектори, курсове и т.н. Обърнах се. Шока, който изпитах беше огромен, дори засенчи диалога между двете момиченца (на около 12-13) които си говореха за анален секс.
Свети свети Светлин и Наков да му се свети името. Той беше в едни влас с мен, в един вагон с мен, дори на няколко метра от мен. ТОЙ говоеше с една нинджа от телерик явно, защото (тя нинджата) държеше релакс топка под формата на дот.нет ниджа с логото на фирмата.
След първоначалния шок в главата започнаха да навлизат въпроси от сорта: Защо той пътува с плебса? Защо ТОЙ говори на висок глас за неща, от които не разбира? Защо се е облякъл с кожено яке, което му стои като харизано? Защо при цялата тази блъсканица хората стояха на около поливин метър от него? Защо ръкомаха така? Защо като е мЕлеонер е в този влак? и т.н.
На толкова много въпроси не можах да си отговоря. Нядявам се вие да успеете да ми отговорите.
----
no keys, push the start.
|
Парадокса мЕлеонер в метро
