Мога да предположа, че тези доценти, за които споменаваш, са работили първоначално на съвсем различен тип компютри - на т.н. големи машини, на Фортран може би... Все пак най-първите персонални компютри навлязоха по-масово в България около 1984 година и отвориха пътя към ползване на Pascal, BASIC, C... Ако пък въпросните доценти са започнали с програмиране на персонални компютри под ДОС, след време е трябвало да преминат към програмиране под Windows.

Както казах одеве, не е проблем смяната на езика, проблем е смяната на платформата. Проблем е да преминеш от големи компютри на персонални, проблем е да преминеш от програмиране под ДОС към програмиране под Windows, проблем е да преминеш от необектно-ориентиран език към обектно-ориентиран.

Ама и този проблем - със смяната на платформата, е решим, ако я има нужната мотивация. Може би хората в по-напреднала възраст по-трудно се мотивират да почнат пак отначало... Освен това доста често такива хора се срамуват да си признаят, че нещо не са разбрали, че не знаят... и особено, че новата информация трудно се връзва с представите в главата им...

В този смисъл натрупаната информация и опитът понякога могат да бъдат тежък багаж и да пречат...

Хм, дотук аз май се съгласих с теб...

Но пък и работата не винаги е съревнование... Какво ми дреме, че някой на 20 години може да е по-добър програмист от мен в област, в която аз не съм се занимавала... пък и да съм се занимавала... нали съм продължила нататък? Важното е да се справям в моята си област сега... Освен това предимството на възрастта е, че не е нужно да се чудя с какво да се захвана (защото винаги имам чакащи поне 3-4 идеи за реализация)...