При първия ми работодател се задържах 3 години, започнах на 350 лева, имах големи сантименти, бяхме едно голямо семейство, бачках уикендите, приятелката ми ме заряза заради голямото ми усърдие по работата, автоматично ми увеличаваха заплатата до 1.5к, оттам нагоре съм преговарял лично, като при последното увеличение на 2.6к шефът ми каза, че не ги заслужавам и не съм "докарвал толкова пари" на фирмата (това преля чашата, след като в същия момент имах първоначална оферта за 3.3к от друго място, която подлежеше на преговори). Изнесох се след големи лични драми доколко действието ми е морално, от фирмата се постараха да ме брейнуошнат качествено с грандомански обещания за светло бъдеще и почти успяха, но все пак се отървах.
Всеки във форума е минал по подобен път и винаги е трудно да се сменя работа, особено ако си се задържал 5 години и ти е първа.
Но както ти казаха, това със "ние сме едно семейство", "увеличение след 6 месеца" и прочие кухи фрази са добре заучени приоми за задържане на балъци и за изстискване на всичко, което може да се изстиска от тях.