проблема ти е че си много съвестен. това е много вредно. и се водиш от вредни идеали. няма лошо в идеалите разбира се. и аз си имам някакви. но опре ли до кариера съм си капиталист. сега ще ти разкажа моя опит накратко

мойта точка 1 в списъка на целите за кариера никога не е била да съм добър професионалист (а и това е много разтегливо понятие). като бях тийн исках да съм добър програмист, но откак реших да се занимавам професионално точка 1 винаги е била заплатата. точка 1.1 винаги е била ЦВто да изглежда привлекателно, сиреч известни имена на компании, защото точка 1. зависи от това

и аз съм имал угризения разбира се. първата работа която работех мениджъра ми беше приятел. затова и там останах повечко. но в един момент стана напечено - заплатата спря да се вдига, но отговорностите не. аз прегрях. насичкото отгоре тогава с жена ми бяхме нови гаджета още неустановени и къде с нея се солим къде в работа. в един момент толкова ми писна че казах дотук. предложи ми увеличение, викам му не ти ща увеличението искам да се махам. тамън навреме преди да си развалим отношенията. сега пак чат-пат се виждахме без проблем

отидох в по-малка компания. парите предвид работата (почти нямаше) не бяха никак зле (за тогава време). работих някъде година без капка развитие но пък много спокойствие. шефа беше ужасно добър човек (ама наистина ужасно и не му правя четки) и ми беше ужасно съвестно да се махам. понеже работата зависеше от мен 100% (само аз се занимавах с конкретните проекти), много тактично му давах идея да вземе някой и намеквах че искам да си ходя. дадох му да разбере че няма да изчезна току тъй и ще обуча новия колкото време трябва. не бях на зор за кинти тогава. добре де ма той взе да се мърдосва. за тия кинти не му се навиваха. не си поисках увеличение защото знаех че е затруднен той самият. тогава просто беше в труден момент. накрая открито му заявих че искам да се махам след 4 (четири) месеца - смятай колко ме е кефил за да му дам цели 4 месеца предизвестие. пак се мърдоса но ми писна. минаха 4 месеца, намерих си работа на двойни кинти за тогава време и един петък (имах договор подписан че почвам след 7 раб.дни) му казах така и така напускам, а той "е не можа ли да изчакаш поне до понеделник" на ума си викам достатъчно чаках.

ей това е поуката - докато си добричък ще те мотаят както си искат.

та оттогава ми е обица и съвест нямам. имам ли нова оферта - беж.

е сега сменям тактиката ама тук почвам наново и трябва да се гради ЦВ наново. сега точка 1 ми е събиране на опит, след това пак минавам на стария план. да не говорим че и мен ми предстоят деца

както казах - гледай само да не си разваляте отношенията. ясно е че ще се гледате криво на тръгване и малко след това - но минете без караници

успех!