Майна, обясних ти за основните понятия, а ти не ме разбра. Трябва да ги научиш, а ти не си ги научил и продължаваш да пишеш тука, и да се излагаш. Ще се опитам простичко да ти ги дефинирам вместо теб и да приключа с тази тема.
Първо, да наричаш хората комплексари е изключително меко казано неадекватно. Та ти самия пишеш за себе си хвалебствени оди с друг псевдоним в трето лице, което си е директно за хоспитализация.
После, наричаш себе си елитен(?) програмист. Аз до момента не съм видял нищо елитно в това, което правиш. Единственото, което виждам е, че ти си малък, дребничък, наплашен, без самочувствие, физически недостоен, който с абсолютно изпотени кунки се опитва да се отърка в големите и после да излива бълвоч в блога си.
Майна, ти като елитен(?) програмист ли напусна НАРС или като елитна проститутка, която си събира парцалките след сеанс. Кога точно, в кой момент, ти реши, че си прекалено _елитен_ за НАРС/МАРС и напусна? Когато свършиха парите? Когато преебаните започнаха да се оплакват и хората спряха да идват да ги обучаваш и продаваш като едър рогат добитък? Конкретизирай моля те.
Да продължаваме ли? хайде да продължим за злобата и наградите в бранша. Кой, каква награда взел. Кой коя ебал. Когато бях на двадесет години много се блазнех от титлите/наградите, не толкова от парите колкото от моралната награда. "Да каже нявга народът...", но сиренето другарю, сиренето е с пари. След 5 години трудов стаж вече добре знаех, че финансовата награда е доста важна, да не кажа и по-важна от моралната.
След 15 години трудов стаж, вече употребил почти всички мечтани позиции дори и CEO. Без угризения напуснах. Бях без работа със желание за свобода и промяна. Нещо извън вече наложената норма, но това майна, на теб никога няма да ти се случи. Такива като теб - армия от бикоглави чиновници ревниво пазещи топлите си кресла, никога няма да усетят чувство да вдишаш свеж въздух.
Създадох нещо свое. Нещо, което ми купи Ягуара, нещото което ми купи имотите, нещото което ми купи яхтата. И това не е някаква държавна далавера или масивно производство с десетки хиляди работници. Това си е единствено и само програмен код. Такова нещо, от което ти трудно би се изхранвал. Ниша, която беше пред очите на мнозина и никой не я виждаше. Беше пред очите на такива празноговорковци като теб Наков. Този продукт, драги ми смехурко, се купува от реални хора, хора с реални имена и съдби. Не като Явор Иванов, но ти това трудно би го разбрал.
Това е моята награда, драги ми, това е моята титла. Закупения лиценз от хората, а не наградата от президента. Моите клиенти са десетки хиляди реални хора с реални пари и имена с реално мнение, а твоя фен е само агента Гоце и то е един президент. След като раздаде толкова награди на ляво надясно, би трябвало да се чувстваш обезценен, а не горд от това.
Хайде да профанизираме още малко разговора ни. Аз с моите награди аз мога да си позволя охолен живот, ти с твоята награда какво може да си позволиш? Пожизнено общежитие в ФМИ? Почетна титла в пернишкия университет? Какво?
Аз с моята награда мога да си паркирам яхтата на порт Варна, но не финансовата награда е важна драги ми смехурко. Важна е онази награда, която никога няма да ти се случи - да дишаш/усетиш/полетиш в свободата.
Сега разбираш ли, майна каква е разликата между мен и теб. Тя не е само класово-финансова. Искам да си мислиш за мен докато си паркираш голфа пред студентското общежитие, искам пак да си мислиш за мен докато си в задръстването на Малинов, искам да си мислиш за мен докато пишеш тук. Защото аз няма да си мисля за теб.
============
Такие вот дела...
|