Да, с това уточнение че процесорът е 1120-ядрен в случаят с 6870. Добре де, трудно е да се каже това, защото има само 14 compute unit-а и следователно не може да прави повече от 14 различни неща едновременно, от друга страна всеки compute unit има майната си stream cores, които паралелно изпълняват една и съща инструкция върху различни данни. Другото голямо предимство е че имаш 32 хиляди хардуерни регистри на compute unit - колкото и да е бавен достъпа до GDDR5 паметта и колкото и да няма гъзарски много кеш, ако съумееш да си напишеш kernel функцията като хората става пушка. Ся все още нещата са много орязани - няма рекурсии, няма n-мерни масиви, няма memory management, на ATI дори byte addressing-a му не работи деа, ако имаш char *, не можеш примерно да достъпиш n-тия елемент.

При все това, как вика |, за неща, които позволяват да се паралелизират, тва си е пушка и CPU-тата пасти да ядат, колкото и да се напъват, години ще минат преди да могат да правят същото със същата скорост, с каквато го прави една low-end карта в момента.

P.S и тва е забавно:

http://www.nvidia.com/object/personal_supercomputing.html

EOF