Има и един друг аспект. Ако служителите ти разполагат с достатъчно средства, за да са отпочинали, да идват на работа с кола, а не с градския транспорт, да не се притесняват дали детето ще го вземат в държавна детска градина - то такива служители са много по-продуктивни, което означава, че и ти ще печелиш по-добре.

Пак в чужбина, пак в офис, управителят бе направил столова и обяда се носеше от кетарингова фирма. В същата фирма, пред очите на секретарката, имаше стая тип аквариум, предназначена за малки деца. Ако някой служител не можеше да заведе детето на детска градина, просто го водеше във фирмата. Въобще, управителя създаваше такъв комфорт на служителите си, че те работеха с удоволствие. :) Онзи офис повече приличаше на апартамент, отколкото на офис. Имаше дори баня, в която служителите си бяха подредили хавлии и тоалетни принадлежности. Винаги, когато посещавам такива офиси в чужбина, разбирам колко назад сме в България и как скоро няма да станем "нация техническа".

Истината е много простичка, нашите поколения и тези на шефовете ни сме тръгнали от една система в която всички бяха "равни" - негри на тръстиката. След началото на прехода, някои имаха по-добър късмет и се превърнаха в шефчета, но по душа си останаха същите негри на онази същата тръстика. То и за това ги гледаме тези изгъзици как шефът си купува нов джип, за стотици хиляди, а фирмата бави заплатите на служителите с месеци.