Един шеф имам и така гледам аз шефа, всяка сутрин идва с джипа. Първо не ми правеше впечатление, но после почнах да се дразня. Аз джип не карам, а в крайна сметка, аз и тези като мен сме го изработили този джип. В един момент, леко нахитрял, измислям едно много разумно нещо. Бизнесът на шефа не е продажба на софтуер, но информационният отдел е ключов, в тандем със счетоводния. И от там идва идеята, фирмата на шефа да стане холдинг. Софтуерният отдел да се превърне в една софтуерна фирмичка, обслужваща основния бизнес (аз управител, разбира се). Счетоводният отдел пък да се превърне в една счетоводна фирма, а главният счетоводител управител. И без това, хората в двата отдела сме тези, които крепим този бизнес и го правим печеливши. Без да ми пука, кой знае колко, пообмислих нещата и влизам да го предложа на шефа. И говедото, с говедо, ми вика: "Не може!". Да еба, той може да кара джип, аз не можело да карам. Викам си аз, що ли ти го не туря, ама си замълчах. После разбирам от колегите, как ози чук ходил и обяснявал колко алчни били програмистите, пък и нагли били. Е кажете ми, как да не им го туряш на такива шефове, ама редовно?
|