хм, малко е трудно да се каже в едно изречение.
значи, навремето като са формулирали концепциите на квантовата механика, се е разгорял бая лют дебат по въпроса дали тя е физична теория в истинския смисъл на думата, или е нещо като която също е давала много добри резултати, но реално не е истинска физична теория. тъй като никой не е успял да даде идея как нещата да си дойдат на мястото, постепенно е победило мнението че КМ е истинска теория, но човешкия мозък се съпротивлява срещу нея заради "ежедневната интуиция". та онова което кара селяндурския човешки мозък да се съпротивлява срещу КМ е че когато "никой не гледа", природата проиграва ВСИЧКИ възможни варианти на развитие на физичните системи, и когато някой "погледне", природата избира един от всички тия варианти по определени правила. правилата са полу случайни, тоест избора е случаен, но не всички варианти са с еднакви шансове да победят. нещо като "бал", което физиците наричат "амплитуда", определя шансовете на претендентите, но пак повтарям, не се избира тоя с най-голяма амплитуда, просто шансовете му са по-големи.
точно на това че ВСИЧКИ варианти се разглеждат разчита квантовия компютър. грубо казано това е обикновен компютър, с две "дребни" притурки
- технически се осигурява "никой да не го гледа", по никакъв начин, не само с очи
- технически се осигурява голяма амплитуда за онези варианти на бъдещето, които включват намирането на решението в себе си. това прави тези клонове по-вероятни и като рестартнем квантовия компютър стотина пъти, това число което излиза най-много на дисплея е почти сигурно 128 битовия ключ който пасва. всяко пускане обаче трае толкова "машинни такта", колкото разклона имаме в алгоритъма, с една дума времето за изпълненение е пропорционално не на броя варианти които се проиграват, а на дълбочината на дървото. вярно е че трябва да пуснем няколко пъти компютъра в зависимост от техническото решение на втора точка, но все пак това е умножение по константа, не вдига сложността на алгоритъма.
NE SUTOR ULTRA CREPIDAM
|