Ексепшъните са добро нещо, но за съжаление трудно се намират добри практики при тяхното използване.

Понеже последните 10 год изключително махам Уеба Джава с база отзад съм набелязал някои според мен добри практики. Които са аматьорски, ама вършат работа. ;)

Като получаваш някакви параметри винаги ги проверявай и меткай класиката за Джава IllegalArgumentException.

Като зареждаш някакъв обект винаги меткай NotFoundException - ако го няма, а не да връщаш NULL. Оти тогава ще изгърми с NullPointerException и на друго място и трябва да човъркаш кода докато намериш, че нещо не е заредено от базата, примерно.

Понеже в базата има Foreign Key (reference integrity) горните NotFoundException са голяма досада, щото знаеш, че няма как да се случат. В тоя случай ги хващам и ги врапвам със супер якия RuntimeException, като целта е да се премахне от сигнатурата, че метка NotFoundException, щото тоя метод реално не би трябвало да метка такъв ексепшън.

Има и още такива, ама сега нямам време.


Най-важното логвай всичко каквото имаш под ръка. Сесии, параметри, енвиронмент, каквото има всичко се логва във файл - задължително. Щото много често лога ти е единствения приятел, който може да ги каже какво е станало. ;)