:)Хей, пак търсиш вината в негрите на тръстиката. Защо все така наопаки го караш?

Какво според теб иска един студент? Иска ядене, пиене и ебане, дори не мисли за кола и апартамент. Освен това, студентът иска тези неща да му дойдат без никакви усилия и да му дойдат на момента, защото 18 години е бил под контрола на мама и тати, при това с 4 лева джобни на ден.

Университет с добри вътрешни разработки и добре заплатени преподаватели, които си заслужават заплатите по сериозни европейски проекти, биха научили студентите на много по-сериозни неща. Също така, ако студентите си плащаха една стабилна такса съвсем по друг начин щяха да гледат на образованието си. Хората не оценяват нещата, които получават даром.

Не твърдя, че НАРС е супер, а твърдя, че те единствени предлагаха обучение, което максимално доближава условията на работа в една българска софтуерна фирма. Този вид обучение не се предлага в държавните университети в България.

Той и Светлин само го написа - НАРС беше страхотна идея, която бе изключително некадърно реализирана. В крайна сметка, толкова му стигнаха силите на момчето, но поне имаше желание да го направи. Жалко само, че се хвана с алчни и нагли партньори.

:)Ех, много ги разбираш нещата. Да не мислиш, че на Светлин не му се работеше със супер кадърни младежи. Работеше му се и такива младежи има, да - рядкост са, но ги има. Проблемът е, че когато тези младежи отиваха при НАРС прочитаха безумния им договор за неустойки и минимална заплата с години наред, при което просто се отказваха. В крайна сметка, точно това, че те бяха способни ги накара да си търсят работа сами и да получат много по-изгодни финансови условия, без да обогатяват екипа на НАРС.

ОК, след като си толкова убеден колко добре те обучават, напиши ни какъв софтуерен продукт си разработил в процеса на своето обучение, колко човека бе екипът ти и къде можем да погледнем твоето творение? Много студенти съм видял, но до сега не съм видял някой от тях да е правил нещо повече от учебникарско проектче, което няма как да ти се случи като задача в индустрията.

Гледай, между това да печелиш алгоритмични състезания и да пишеш качествен софтуер разликата е все едно да четеш как се прави секс и да правиш секс. Точно състезателите са едни от най-проблемните служители. Имат свръх самочувствие, което често се оказва без покритие, когато им дадеш ежедневна задача, в която изискваш качество. Смятат, че разбират повече от всички, много често повече и от самия теб. Толкова са зле, че не умеят да подредят кода (погледни безумните текстове в сайта на Мусала). Никой от тях не се сеща елементарно да си напише името и имейла, да сложи водещ коментар за смисъла на съответния файл и под какъв лиценз е. И през ум не им минава, че кодът трябва да се коментира подробно, а всяка функция и клас трябва да са добре описани в Doxygen стил коментари. Да не говорим колко са твърдоглави и когато им обясняваш нещо и настояваш да се съобразяват с другите, си бъркат в носа и си мислят: "Тоя ли ще ми каже на мен!". Не работя със състезатели и съм много доволен от това.