Нищо не може да гарантира липсата на бъгове в която и да е програма ... те могат само да покажат, че програмата има достатъчно малко бъгове, за да върши работа за целите, за които е предназначена. При това предишното важи, само ако тестовете наистина симулират правилно реалната употреба на програмата ...

Ако искаш да се върнем на примера със стъклото и чука:
Пешо програмистчето се е преквалифицирал на стъклар, заради кризата и получава задачата да направи стъкло, което да издържа на удар с чук. Той нали е умно момче - сяда чете, прави химии, специални покрития и почва да прави стъкла.
Първото се чупи при лек удар, второто само се напуква, а третото вече е наистина здраво - колкото и да го блъскаш - не трепва.
Идва клиента, демонстрира му се как Пешо млато до изнемогване по стъклото и на него нищо му няма, клиентът взема и той чука и блъска и той - стъклото пак здраво.
Клиентът е доволен, взима си стъклото и го монтира на магазина си за бижута като е сигурен че няма да могат вече да го оберат.

Е да ама той не е съобразил, че Пешо е програмистче и е хилавичко момче - не може много да удря пък и за тестването е ползван средно голям чук.

Гошо Бичкията от друга страна е як като бик и почти толкоз умен. Също така Гошо има 20 килогамова вария, с която едно време са къртили камъни за Прохода на Републиката. Та Гошо идва през нощта, замахва с варията и "нечупливото" стъкло се чупи. Той обира диамантите и изчезва на Хаваите да се припича на слънце.

Та ето ти ситуация - тествано е всичко, даже е на зелено, но все пак крайният резултат не е задоволителен. Е кой е виновен - Пешо, клиентът, тестовете ?

(най-весело е, когато "стъклото" има цена няколко милиона, а "варията" която го чупи струва пак колкото е една вария на битака :) )