В отговор на:

---

УЛИКАТА
— Дотук — добре! — каза инспектор Стрезов. — Грабежът в златарската кооперация е бил неуспешен.
Заловили сте и двама души, които могат да бъдат заподозрени, че са участвували в този опит. Ндаа...'
Той отново погледна преписката, която лежеше на бюрото, и в която, точно казано, нямаше кой знае колко материали — няколко снимки на обстановката
в златарската кооперация, трасологични изследвания на секретните брави, снимки на задържаните
и листове с техните данни, които листове
капитан Мартинов старателно бе попълнил.
А самият Мартинов стоеше пред бюрото и чакаше
да чуе продължението. Само че това продължение
не беше от най-окуражителните.
— Уликите са ви съвсем слабовати! — промърмори
инспектор Стрезов. — Пък и тия двамата непременно ще извадят такива алибита, че ще има да тичаме с дни и седмици да ги проверяваме!
— Алиби едва ли ще имат! — рече с увереност Мартинов.
Стрезов се взря в портретите на задържаните и започна да чете за себе си данните. Той имаше този обичай — обичаше да си съставя някакво мнение за хората, които щеше да разпитва и после в разговора да проверява предположенията си.
От първата снимка го гледаше около тридесетгодишен
мъж със светли очи и остро подстригани бакенбарди. Нещо нахално просветваше в цялата физиономия на този човек. И тя на Стрезов не хареса още от пръв поглед.
„Костадин Стоянов Медникаров — пишеше в данните, — роден на 15 април 1954 година в Разград,
неженен, особени белези няма, ръст среден, очи сини, ед. граждански номер 5404152238, не-осъждан, правоспособен любител-шофьор, лишаван веднъж от правоспособност за срок от една година за шофиране в пияно състояние."
— Ндаа... — рече Стрезов и отмести листа. Мъжът на другата снимка беше по-възрастен,
може би към четиридесетте, с доста по-интелигентна
физиономия, с волева брадичка и тъмни внимателни очи. Това, което разваляше общото
добро впечатление, бяха тънките стиснати устни, някак прекалено тънки и стиснати.
„Лазар Винаров Николов — беше написано на листа,
— роден на 16 октомври 1945 година в София, женен, ръст среден, очи кафяви, особени белези няма, ед.гр.номер 4518166684, деца: Емилия на 6 години и Николай на 3 години. Неосъждан и непод-веждан под следствие."
Стрезов вдигна очи към Мартинов.
— Да е улика, не е още улика — каза Стрезов. — Но единият от тези двамата никак не ми харесва
заради паспорта си, който може и да е подправен.
И ще те моля да го доведеш първи!
Кого имаше предвид Стрезов и защо?

---