Преди време четох нещо за принципите на успеха, които се коренели в положителната нагласа. А днес от кафе "Лаваца" ми се падна едно късметче - "Никоя от тайните на успеха няма да проработи за вас, ако и вие не работите". Но да не се отплесвам!
Значи, мисълта ми беше, че хората, които са обременени с негативна нагласа и очаквания, респективно - отношение и емоции, обикновено са обречени на провал. Четох го това, не си го измислям. Стори ми се логично, понеже, когато се измъчваш или се ядосваш заради нещо, се изморяваш и се скапваш бързо, а когато мечтаеш за нещо хубаво по твоите стандарти, напротив - можеш да мечтаеш сумати време, без да се измориш ни най-малко и дори ти идва прилив на сили. Затова започва да ми се струва, че българите като цяло сме на този хал, защото в народопсихологията ни е залегнал много страх, суеверия и дори когато мечтаем, едно особено предчувствие за провал, за никаквата "българска работа", не ни позволява да се отпуснем и да се развихрим както подобава.
И тук става трудно - какво може да бъде мотивиращо за един българин да работи. Българин, чиито предварителни очаквания са да бъде подведен, излъган, прецакан и който именно поради тази причина априори ще се постарае да не вземе да се "мине" и да надмине себе си и очакванията на другите към него, като по този начин съботира себе си и всички останали. Аз не намирам отговор.
Ако нямаш нужната нагласа - красивите ти колежки ще бъдат тъпи, а умните - грозни и никоя няма да става; парите ти никога няма да са достатъчно, защото все ще се намери някой, който да взима повече от теб незаслужено, а проектът ти никога няма да е толкова интересен, колкото на останалите, което ще е повод да ги недолюбваш.

Dum loquo hora fugit

Редактирано от SvetilSfitil на 26.11.08 13:57.