Диалог се провежда с всеки. От разговроа човек си проличава много. Странното е, че пердимно идват хора, които реално нямат интереси в областта на програмирането. Почвам да си мисля, че ситуацията е както описа някой в клуба - ходят на интервюта за програмисти, защото са чули, че програмистите вземат голяма заплата.

Примерно един от въпросите е: В колко проекта с отворен код сте участвали и колко проекта с отворен код сте ръководили? Отговорът на този въпрос е 0 - 0. Хората просто никога не са се вълнували да станат добри специалисти. Не са отделяли дори няколко дни да направят нещо свое, ей така от чисто любопитство.

На новаците се преценява единствено дали този човек може да се научи, ако му се показва и му се даде възможност сам да напредва. Да се гледа каквото и да било друго е просто безсмислено. Лично на мен добро впечатление ми правят амбициозни момичета и момчета, които са мислили по проблеми в Информатиката. Примерно вчера, с едно момче имахме много интересен спор за комбинаторния взрив и как в бъдещето ще се решават такива проблеми, които водят до комбинаторен взрив. Ей такъв кандидат когато дойде е много добре, защото се вижда, че го влече тази материя. Днес ми дойде един, ей богу това момче не знаеше къде се намира, точно от университета на нашия любим модератор. Просто, като видях какво падение е почвам да се замислям дали ФМИ и ФКСУ са толкова зле.

Да, съгласен съм, че най-добре е да се дава нещо, което пряко е свързано с работата, но задачаите биха се получили твърде обемни и едва ли някой би ги направил. Другото, което прилагам, е да искам програмен код писан по време на ученето. Най-шокиращото е, че половината казват, че не разполагат с такъв код. В такива моменти директно ги питам какво са правили 4 години в университета.