от 1989-година ходя по митинги и събрания, като се почне със съюза на безпартийните, мине се през махането на мумията и падането на Петър Младенов, през градчето на истината, 10-и януари 1997, походите към Позитано, 4-ти февруари 1997 и т.н. От малък съм активен и се боря за установяването на някаква демокрация тук, 7 пъти съм бил в изборна комисия, от които 3 като председател (4 пъти хванахме комунисти от комисията да подправят бюлетини), мъча се да помагам с каквото мога на десницата у нас. Не съм крал (10-те лв, които взех на 6 годинки от мама не се броят ), не съм мамил, не съм лъгал (особено). Това се нарича активност. Има и неполитически пътища на активността - да почистиш около блока си например, да организираш входното събрание да поправите покрива, да уредиш гнилата топола да бъде отсечена, за да не падне върху дома ти, да участваш в стачката на учителите, да гласуваш във всяка подписка, с която си съгласен, да участваш в някакво професионално сдружение, д апомагаш във фондация и т.н. и т.н. Има много начини да се упражни натиск върху нашите слуги от парламента и кабинета (управляващите сме НИЕ) и аз каквото мога и ми позволява времето правя. АКо бяхме малко по - задружни, щяхме да сем изпреварили и Чехия и Унгария сега
100 символа не стигат!
|