ето една извадка от статия за Австралия: Пример 1. Напълно свестен и почтен мой приятел отива на почивка в крайбрежен
караван-парк. Опитва се да прочисти духа си от натрупания стрес и напрежение
следствие на отговорната му длъжност. Връщайки се лениво от лавката, купил
си последния брй на вестника да разнообрази сутрешното кафе, моят приятел се
спира за кратко да побъбри с малко момиченце на седем- осем години, което
среща в парка. Не е искал да навреди. Просто попитал детето дали си харесва
почивката и как я прекарва. Напълно невинно. В следващия момент се показва
майката на момиченцето, измучава нещо на приятеля ми в смисъл дърт
перверзник и извиква полиция. Моят приятел е напълно обиден и объркан.
Накрая приятелят ми успява да убеди разследващите полицаи, че не е направил
нищо лошо и е освободен с внимателни съвети относно НЕразговаряне с деца.
Пример 2. Една приятелка вози дъщеря си към училище. Малко са позакъснели и
бързат. В този момент виждат друга ученичка, забързана към училището.
Дъщеричката казва "Това е Люси! Нека да я вземем с нас." Но не я вземат.
Приятелката ми продължава напред, страхувайки се, че може да уплаши детето
или още по- лошо може да бъде обвинена, че се опитва да отвлече детето. През
главата и минава възможността да катастрофират и чуждото дете да бъде
наранено. Компенсацията за нараняване може да струва хиляди и хиляди долара.
Така че детето трябва да тича до училище.
Пример 3. Приятел излиза от тоалетните в претъпкан бар и се промъква между
колона и жена, която си пийва с приятел. Без предупреждение жената се
извръща и на висок глас го обвинява, че е докоснал бюста и нарочно.
Партньорът по чашка потвърждава изобретеното обвинение. Полиция е повикана и
приятелят ми е обвинен в непринично нападение. Влагайки солидна сума,
приятелят ми наема адвокат и се бори в съда срещу абсурдното обвинение,
твърдо решен да не позволи да се постави петно на характеристиката му.
Накрая се намира трезвомислещ адвокат, разумът триумфира, приятелят ми е
освободен безусловно. Упражнението му струва хиляди в съдебни такси.
Пример 4. Приятели водят четирите си деца в мега- маркет. Най- малкото
човече- на около четири годинки изчезва в тълпата. Пет мъчителни минути
родителите бясно търсят и през главите им минават всевъзможни ужасии, които
могат да сполетят детенцето. Когато детето евентуално се намира- живо и
здраво, таткото го плесва по дупето- колкото да си изкара яда, дето ги е
уплашило така. Жена от тълпата, наблюдаваща събитията го рапортува и
приятелят ми е прибран в полицията. Заплашен е с обвинение за атака и
инцидентът е рапортуван на социалните служби. Двама служители посещават дома
и заплашват, че при повторение на инцидента, детето ще бъде отнето. Аз
познавам тези хора. Те са добри, загрижени, съвестни родители. Да бъдат
обвинени, затова че са се опитали да дисциплинират детето е лошо. Да бъдат
заплашени с отнемане на детето е лудост.