ххххххххахааааааааа ...щях да пада от стола да се хиля --> интервю със самия всемогъщ и велик владетел ,самия Наков владетелят на робите и робините властелинът на студентките във ФМИ и създателя на барс, фарс , нарс, марс и други марки детски шоколдачета и семинарчета за новоизлюпени тамагочета...

------------------------===============---------------------------

Интервю със Светлин Наков (StarGruhtar)

V2: От кога се занимаваш с програмиране?

Nakov: Започнах в 4-ти клас в училище. С брат ми се зписахме на кръжок по програмиране в тогавашния "пионерски дом". Спомням
си, че не искаха да ме приемат в групата, защото съм прекалено малък и трябваше да ги обработваме по social engineering
начин, за да ги убедим, че съм в 5-ти клас. Тогава се работеше на "Правец-82" и мониторите бяха вредни за детските очички.
За товане ме искаха.

V2: Как започна? Кое те влечеше тогава?

Nakov: В началото играехме основно игрички (Aztec, Karateka, Moon Patrol, Hero, Mario Bross и подобни), но малко по малко
аз започнах да чета книжки за програмиране и да си правя прости програмки на BASIC. После на някакво състезание в Плевен
станах 3-ти във възрастова група 5-7 клас. Спомням си, че не си реших много добре задачките, но явно и другите не бяха
успяли. Беше случайно. След това се амбицирах и започнах сериозно да чета книги за алгоритми и структури от данни. Бях се
научил да реализирам изчерпващи комбинаторни алгоритми с рекурсия на Бейсик. Преминах към QBASIC и 16-битови компютри. В
пети и шести клас на всички състезания по програмиране се класирвах в челната тройка (в моята възрастова група, разбира се).
Брат ми също се занимаваше с програмиране и ми обясняваше разни тънкости, даваше ми книги, помагаше ми много.

V2: В колко олимпиади си участвал?

Nakov: Не мога да съм сигурен точно за бройката. Над 50 са ми участията. Това включва регионални състезания във Велико
Търново, националната олимпиада по информатика (2-ри, 3-ти, 4-ти кръг), 3 Балканиади, 2 международни олимпиади, множество
национални състезания и конкурси като: зимните математически празници, пролетният турнир по информатика, турнирът към
Пролетната конференция на Съюза на математиците в България, конкурсите на сп. "Computer", на сп. "PC Magazine", на сп.
"PC World", конкурсите на в-к "Компютри", на в-к "Computer News" и в-к "Computer World".

V2: Как трябва да се подготвя човек за олимпиада по информатика?

Nakov: За да успееш по олимпидите по информатика трябва да си много упорит и да четеш хубави книжки. За да станеш добър,
трябва да инвестираш много време, да решиш няколко стотици задачи, да участваш в няколко десетки състезания, да прочетеш
няколко книжки и да изрешиш всички задачки от тях. По мое време хубави книжки за алгоритми и задачки по програмиране почти
не се намираха. Това беше и причината да започна да издавам списание "Инфоман" за задачки и решения на задачки по
Информатика (http://infoman.musala.com/) през 1998. Много ме радва, че и до ден днешен това списание продължава да излиза.
За да станеш добър специалист по програмиране е много важно да имаш правилно, логично, алгоритмично мислене. Някои хора
имат мислене, което не им позволява да се занимават с точните науки и в частност с програмиране. Това донякъде е даденост.
Останалото е резултат от дългогодишен усърден труд.

V2: Кои са най-важните качества на добрия програмист?

Nakov: Първо ми се иска да отбележа, че между добър съзтезател по информатика и добър програмист има голяма разлика.
Добрият съзтезател може бързо и напълно самостоятелно да реализира сложни алгоритми, да измисля решения на малки проблеми.
Повечето съзтезатели пишат много бързо код, който след време и сами не могат да прочетат. Някои от тях не знаят какво е да
работиш по проект с 200 000 реда сорс код. При добрия програмист нещата са съвсем различни. Той трябва да умее да работи в
екип заедно със своите колеги и да се съобразява с тях. Трябва да умее да пише качествен код, който лесно се разбира от
другите, който лесно се поддържа и разширява. Той трябва да е добър софтуерен инженер - да следва гъвкави процеси за
разработка на софтуер, да умее да планира проектите и да ги управлява контролирано, да познава съвременните софтуерни
технологии и да ги прилага по най-добрия начин. За да станеш добър програмист трябват няколко неща: 1) да имаш правилно,
логическо и алгоритмично мислене; 2) да умееш да приемаш мнението на другите, да умееш да се съобразяваш с тях и да
работиш в кооперация с тях, а не срещу тях; 3) да следиш постоянно развитието на съвременните софтуерни технологии за да
имаш поглед над тях, като се фокусираш в дълбочина в тези от тях, който в момента използваш.

V2: С какво се занимаваш тези дни?

Nakov: В последно време се занимавам с няколко неща: 1) Работя по проект на Microsoft Research за зъздаване на учебни
материали по програмиране за .NET Framework. Проектът е доста обемен, но е интересен. До момента сме направили около 1500
слайда лекции на PowerPoint, около 50 демонстрации и около 150 упражнения. Става въпрос за задълбочен практически курс по
програмиране с C# и .NET технологиите. 2) Работя по проекти на Българската асоциация асоциация на разработчиците на софтуер
(www.devbg.org), на която съм председател. Опитваме се да създадем школа за професионално обучение по програмиране,
която да обучава студенти за българската софтуерна индустрия. Знаем какво е положението в университетите и че хората, които
излизат от тях с висше образование не могат да отговорят на изискванията на софтуерните компании. Опитваме се да решим
проблема с професионалната подготовка на младите за позицията "софтуерен разработчик". На практика ще провеждаме интензивно
специализирано обучение на талантливи млади хора за период от няколко месеца, за които ще им даваме стипендия, след това ще
им намираме работа, с която да си покрият разноските. Подобни софтуерни школи има в Индия и Украйна; 3) В момента съм
докторант в Софийски университет. Опитвам се да отделям по малко време и за наука, но е трудно. Работим заедно с Кибертрон
(www.kibertron.com) по проблемите на т. нар. "естествен интелект". Изключително е интересно, но материята е много
абстрактна; 4) Допълнително заедно с колеги водим курсове по "Програмиране за .NET Framework" и качествен програмен
код в Софисйки университет. Правим го за удоволствие. Много се радвам, че мога да споделя на студентите знанията и
опитът си, които съм натрупал през годините.

V2: Твоето мнение за "Linux vs. Windows" дебата?

Nakov: Аз не харесвам крайните мнения. Познавам хора, на които ако им се даде власт, ще забранят графичния режим и мишката,
ще забранят затворения код, XML-а, Java и C# и ще установят закон, според който да ходиш без брада и къпан да се наказва
със затвор. Познавам и другата крайност - хора, които си мислят, че всичко, което не е на Microsoft не става и не трябва да
се ползва и е боза и т.н. Аз лично за себе си употребявам Windows, защото ми е по-удобен. Свикнал съм с него и ми върши
добра работа. За някои задачи ползвам Linux и FreeBSD, примерно за малки Web сайтове, за firewall, за mail услуги и т.н.
За работна среда предпочитам Windows, а за deployment среда - каквото каже клиентът. Хубавото на многото технологии,
операционни системи и палтформи е, че се конкурурат взаимно и това води до развитие и технологичен напредък.

V2: Освен с писане и програмиране се занимаваш активно и с "пещернячество". Разкажи ни за това.

Nakov: Интересът ми към пещерите и планините е непрофесионален, правя го за спорта. Много харесвам природата и екстемните
преживявания. Пещерите ме разтоварват от напрежението, което съм натрупал през седмицата. Когато висиш в отвес на
вертикална пещера и над теб и под теб на 40 метра няма нищо друго освен въжето, когато карбидката ти осветява калните
бутуши и капчици вода трополят по каската ти, когато внимаваш да не оплетеш въжето или търсиш място за следващото
закрепване или когато си почиваш след поредните 10-20 изкачени метра, последното нещо, за което си мислиш са компютрите,
технологиите и проблемите от реалния свят. Просто забравяш за всичко и се наслаждаваш на изживяването. В моемнта съм член
на клуб "Кейвинг" (www.club-caving.org) и с тях редовно ходим по планини и пещери. Готин спорт, с голямо физическо
натоварване (което ми липсва пред компютъра), близо до природата, разтоварващ, екстремен. Харесва ми!

V2: Какви други хобита имаш?

Харесвам да се забавлявам по най-разнообразни начини - купони, партита, излизане с момичета. Обичам психологията и физиката,
но нямам достатъчно време за тях.

V2: Миналата година президента на България те награди с престижната награда "Джон Атанасов". Какво означава това за теб?

Nakov: Наградата е едно голямо признание за моя труд. Тя ми дава мотивация за още по-големи успехи. Тази награда ще ми
позволи да направя много по-лесно някои неща, за които съм мечтал. Аз не мога да се задоволя с това да съм просто
служител в някаква фирма. Аз винаги се боря за повече.

V2: Как се печели такава награда?

Nakov: Тази награда се дава на млад човек, който има значителен принос за развитието на компютърните и информационните
технологии и информационното общество. Победителят се определя от 30-членна комисия - представители на научните среди,
обществените организации и ИТ бизнеса. Явно по някакъв начин съм надделят пред останалите кандидати.

V2. Разкажи ни повече за БАРС? С какво се занимава БАРС в момента?

Nakov: Българската асоциация на разработчиците на софтуер (БАРС) е нестопанска организация, чиято цел е подпомагане
професионалното развитие на българските софтуерни разработчици. Тя работи за насърчаване обмяната на опит между тях
и усъвършенстване техните знания и умения в областта на проектирането и разработката на софтуер. Асоциацията организира
конференции, семинари и курсове за обучение на специалисти по разработка на софтуер и софтуерни технологии. До момента
направихме няколко семинара по програмиране и софтуерни технологии. Заедно с наши членове и поддръжници провеждаме курсове
за обучение на софтуерни специалисти в Софийски университет. Работим за изграждане на школата по разработка на софтуер,
за която говорих. Това е много тежка задача, но ще се борим.

V2. Разкажи ни твоята версия на легендарната случка с рязането на трифазен "телефонен" кабел с джобна ножка?

Nakov: Много весел момент беше. На едно състезание по програмиране сме. В Плевен. Вечер. Тъмнина. Тълпа вманиячени
състезатели-информатици поркат кротко ракия и играя на Doom 2. Хаква им се нещо. Няма Интернет. Имат модеми, но нямат
телефон. Телефонът на портиера е единственият им шанс. На 4-тия етаж са. Нямат подходящ кабел до долу. Група активисти
тръгват да търсят кабел. Аз съм сред тях. Гледам дебел, хубав кабел излиза от пластмасова тръба от земята и тръгва на
някъде. Проследявам го. Свършва внезапно. Мисля си "не може да има ток - свършва внезапно, никъде не отива, стар
неизползван кабел". Хващам ножа (пеперудка). Студ. леден вятър жули ушите. Хващам през якето ножа заради студа най-вече.
Малко ме беше страх и от тока. Рязко прая опит да отрежа кабела. Нищо. Втори опит. С голям хъс дръпвам ножа по кабела,
който държа с лявата си ръка. Е тука вече си *** майката! Светна нещо бяло и голяма, като BFG-то на Doom 2. Метна ме
назад в храстите. Освяствам се. Опушено яке. Мирише на изгоряло. В ръката ми ножа. Разтопен. Смесица от мед и стомана
въвху безформения нож. Аз съм уплашен, но весел. Радвам се на приключението. Жив и здрав, леко опушен, с разтопен нож в
ръка се връщам в общежитието. Бяха намерили кабел. Голям хак стана, но това е вече друга тема.

V2: Щастлив човек ли си?

Nakov: Щастието е в малките хубави неща, които ти се случват. На мене често ми се случват. Значи съм щастлив. Щастието
има странна природа. Ако постоянно си щастлив, няма да разбереш това, защото няма с какво да го сравниш. Значи за да
си щастлив, трябва от време на време да не си щастлив, за да можеш да усетиш щастието. Аз се радвам се на живота. За мен
щастието не идва само от успехите в професионален план, но и от преживяванията в личен план. Опитвам се да се радвам и
на двете.

V2: Много хора биха те определили като "най-добриа програмист в България". Точно описание ли е това?

Nakov: Това е абсолютно погрешно. Просто съм малко по-известен. Има много по-добри от мене. Аз съм обикновен човек. Не
ми харесва, че някои ме смятат за гений, други за някакъв гури, а трети за някакво недостижимо величие. Който ме познава,
знае, че съм обикновен човек.

V2: Върви ли ти с жените?

Nakov: Ходих 6 години с едно момиче. Живяхме на семейни начала. По едно време се разделихме - ей така без някаква
сериозна причина. След това съм излизал с много момичета. Пробвал съм много неща - от момичета за по една вечер
до момичета за по няколко седмици. Всички са различни и изискват индивидуален подход. Най-щастлив съм когато съм влюбен.
Тогава е различно. Има някаква особена тръпка, която те кара да полудяваш. Ставаш друг човек. Тогава съм много щастлив.
Дали ми върви? Да, когато вярваш, че ти върви, ти върви. Трябва да се гледа оптимистично на света. Тогава и той е
оптимистичен спрямо тебе.

V2: Какви са ти плановете за бъдещето?

Nakov: Смятам да остана в България и да работя по проекта на БАРС за създаването на школа по разработка на софтуер. Това
е сега мечтата ми.

V2: Какво ще пожелаеш на читателите на V2?

Nakov: Пожелавам на читателите на V2 да не загубват таланта си, а да го развиват, да се борят за идеите си и да ги
постигат, защото няма нищо по-следко от това сам да реализираш мечтите си. Късмет на всички!