Не си прав за това, че мозъкът ми бил пълен с хуманистка пропаганда. Що да е кощунствена идеята ти? Допускам, че може и да си прав.
А пък това, за което пишеш - то си е част от живота. Така е - винаги е ималко (и може би винаги ще има) хора, които са доволни от робството. Свободата стоварва върху плещите на човека отговорността за това, той самият да определя насоките на живота си. За много хора подобна отговорност е прекалено тежко бреме, толкова тежко, че биха предпочели да си останат роби. Имаше и такава теория за широкото разпространение на авторитарни и тоталитарни режими след края на Втората Светован Война - бягството от отговорност. Не случайно е казано, че най-големите проблеми за човека изникват тогава, когато той е свободен да прави, каквото реши. Хора, които не могат да понесат тежестта на свободата, започват да мрънкат "политиците не мислят за народа, само гледат да си напълнят гушите". И същите тези мрънкащи хора после на избори отиват и гласуват за същите тези политици и тарикати, които "само гледат да си напълнят гушите". Точно това са хората, на които им липсва робството, липсва им старата система, която беше преди 1989 година. То и друго е казано: Докато има хора с робска психика - ще има и управници.